Т’ва тея пушачи които искат “да ги откажат” са слаби мозъци. А тея дето въобще не им се отказват са си мазохисти. Не виждам какво да се спори за това.

Аз ще кажа как ги почнах - Основно дружах с 2-ма приятеля още от първи клас. Единия пушеше от детската градина още (живее точно на мойта улица срещу мойта къща и е същия тип ядящ сурови гълъби дето писах няк’ъв друг коментар, LoL). Другия не пушеше, като мен. Винаги съм забранявал на първия да пуши при мое присъствие и все съм го базикал и съм му се карал ако го видя с цигара. Когато станахме 5-ти клас (1998-ма ако се не лъжа) обаче и другия пропушил по някакъв начин, сигурно повлиян до някаква степен от т’ва, че майка му и сестра му пушат, а и той се върти около разни компании там където живее. Аз да навивам и двамата да не пушат, малко трудно да стане… Като се има предвид, че прекарвах доста голяма част от свободното си време в залите с аркадни автомати, които по правило си бяха средище на маса пушачи, бая съм се надишал на цигарен дим. На всичко отгоре даже съм фен на самия дим и миризмата на цигари. Не беше толко трудно да ме навият и аз да пропуша с тях пък и все пак малко тъпо беше те да ходят да се крият (бая по-трудно се пушеше тогава без да те издадат на директора) къде ли не и аз да не ходя с тях. Бяхме си винаги компанийка. От там нататъка к’ви ли не премеждия и риск с тея цигари. Отмирисвания, тва-она. Всяк’ви глупости. Може би знаете как е.

Майка ми и баща ми са непушачи и ако ме бяха разбрали бая бая шамари, дърпания на уши и ритници щях да изям. По 1-2 кутии на ден опатквахме тримата. За повече нямаше пари пък и за аркадните автомати трябва да има все пак

Тоя живот на риск беше по-интересен от обикновено. Не, че и без цигарите не правехме интересни неща прекарвайки повечето от свободното си време край реката, дигата, в парка и в планината където може да се срещнем с любимите ни гущери, змии, жаби, рибки, скорпиончета и т.н., ама те допълнително допринасяха за по-кефското изкарване на времето. Никога не сме пушили за престиж, да се правим на големи, интересни или нещо от сорта. Т’ва ми се вижда ебати малоумната причина. Не помня дали пушенето е било на мода или не. Никога не съм и гледал к’во е модно и т.н.. Просто се кефехме на цигарите. А и обикновено сме избягвали обществени места. Пък те по-големите на възраст пушачи ако видеха такива като нас, първо - зимат им цигарите и парите и второ - налагат им бой понякога (; най-вече ако нямат пари и цигари… С’я не знам как стоят нещата ама съм останал с впечатлението, че анархията е пълна.

Аз съм типичен пример как компания в която съм и средата в която живея е подпомогнала т’ва да стана пушач. Не, че те са ме накарали на сила или съм нямал друг избор. Пристрастяването си стана автоматично. Туй продължи само около 2-3 месеца обаче (; ако не и по-малко. Спрях ги внезапно. Като имах превдид следното:

• цигарите състаряват
• съсипват белия дроб
• съсипват зъбите
• скъпи са
• мога да си живея перфектно и без тях
• фен съм на бягането и доброто физическо здраве като цяло, а цигарите не са съвместими с т’ва

Е, то т’ва ми беше достатъчно за да ги откажа без колебание. Един ден просто си казах, т’ва ми е последната кутия. Напуших се здраво и край. Още го помна тоя ден от преди десетина години. От тогава не съм пропушвал повече. То не бяха след т’ва навивания да ги почна пак: “Искаш ли една цигара?”, “Вальо, дръпни си! Само веднъж, нищо няма да ти стане.”, lol. (: В крайна сметка видяха, че съм загубена кауза да пропуша пак и си ме оставиха на мира. Приятелите ми продължиха да си пушат. Май и до ден днешен са си редовни пушачи. Те не са ти приятели обаче, ако изискват от тебе да правиш нещо против волята ти и не оценяват твоето лично мнение. Ако са такива начи не си с правилните хора. Зарежи ги и си намери нови приятели преди да си пропаднал. Аз още съм си добър приятел с тези с които пропуших ама по принцип вече рядко се виждам с приятели така или иначе. А те май вече са минали на леки наркотици между другото. Последния път като излизахме преди година ми предлагаха бонбончета (;

Като цяло не съжалявам, че съм опитвал пушенето и съм разбрал, че не си струва. Много съм против цигарите ама не ми се иска да си налагам мнението на хората. То си е въпрос на личен избор и който си пуши да си пуши. Даже не ми пречи много и да съм край пушачи де, но не го предпочитам. Междо другото - сигурен съм, че ако цигарите не бяха вредни, сега щях да съм си редовен пушач… Нямам нищо против дима или миризмата на цигарите. Против съм вредата им.

Много се дразня да гледам жени пушачки обаче ): Адски грозно. Язък, че се загрозяват, а сигурно и прилични майки от тях няма да стане. А за мъжете не ми пука, нека си се тровят. Нали моя организъм ще е по-здрав от техния (:

А видя ли деца пушачи, напрао тъжно ми става… Макар, че ме налива смях щото те са си повече от смешни. Още от земята не се виждат а лапнали цигарата и се имат за голямата работа. Сто на сто сме били непомалко смешни от тях, де, ама аз си се срамувам от мойте прегрешения а т’ва, че съм се осъзнал на време ме оневинява до някаква степен все пак и имам право да си ги критикувам (:

Абе хора - без цигари живота си е много по-гот. Т’ва толкова ли е трудно да го проумеете и да кажете на тялото да намрази цигарите? А тея децата не вдяват ли колко са зле като пушат? Има къде къде по-стойностни алтернативи от удоволствието на цигарите и наркотиците ако става въпрос.

1. Кое/кой определя за всеи човек кое е порок и кое е деструктивизъм?

2. Стандартните неща, които би отговорила са създадените в обществото нагласи, които имат за цел да удържат социалният ред. Гледайки само през тях, никога не можем да стигнем до твоя извод.

3. Какво значи да си умен? Какво е воля? Какво е характер? и т.н. - все неща, които се дефинират по различен начин от всеки човек в съвременната ера на индивидуалността, защото не знаеш при всеки човек кой социален механизъм е сработил и кой не.

4. Личен избор? Първо много може да се спори до колко съществува изобщо! Темата е много дълга. Всекидневието на човека е направено така, че да улеснява този “личен избор”. А за нещата, които си мислим, че ние правим личния си избор замисли се само до колко можем да бъдем повлияни от реклами, възпитание, социална среда и приятели и т.н. Един бърз пример: Защо примерно избираш да не отговориш на някой в gepime.com който ти е написал писмо “много си тъпа”? Този личен избор на базата на какво е направен?… Както казах много дълга тема

Просто с три реда трудно може да обясниш фрагмент от реалността, който е комплексен сам по себе си

Но какво се учудваме, аз самият съм ставал свидетел на разговори “как започнахте” и ми е много тъжно да чуя как хора на над 20 са започнали, за да се присъединят към колектива в новата работа, да се интегрират в казармата… не можем да ги съдим според мен, по-скоро да им съчувстваме.

Иначе пичове, да не се пуши вече е по-модно!