Михаелина Лилова

Аз твърдя, че колата (това е частен случай на всички материални придобивки като цяло) определя начина, по който човек ще се предстви в обществото, ето хода на разсъжденията, довели ме до този извод:

1. Представете си следния случай - от една учукана, разбира трошка излиза мъж (случаите на жените шофьори мисля да ги изключа за момента), много добре облечен, костюмиран, спретнат, елегантен - все едно е бизнесмен, който тъкмо отива на среща - ами честно казано тази гледка е меко казано смешна - малко като в онази реклама: “Къде сбъркахме?”. А сега си представете обратния случай - от последен модел Ламборджини (примерно) излиза някакъв мръсен, окъсан просяк (не че имам нещо против тези хора, дори напратив) - това дори не е смешно, а направо нелепо - първата мисъл би била, че е някаква шега. Извод - първото впечатление, което колата ти прави за теб пред околните, е за статуса ти в обществото - нормално е по някакъв начин да го оправдаеш.

2. Какво става, когато човек си купи кола, която е над общественото му положение (обратните случаи са твърде рядки, за да се обсъждат и в повечето случаи биха говорили за някаква форма на скъперничество, или може би съобразителност)? Това обикновенно се случва под влиянието на някакви комплекси - човекът си мисли, че колата ще направи от него личност примерно, но съвсем скоро осъзнава, че това не е достатъчно - за да се правиш на баровец не е достатъчно да имаш сперната колица - купуваш си гъзарски дрешки, пръстите ти се отварят широко и почваш да харчиш повече, отколкото реално можеш да си позволиш, затъваш в собствената си илюзия и дори си вярваш, но поне си щастлив в някаква форма на гротескно изкривено щастие. Във всички случаи се променяш - моделираш се спрямо това, което ти се иска да бъдеш.

3. Дори да не си материалист, скоро осъзнаваш, че в заобикалящия те свят материалното е това, което те представя като личност, то е факторът, който човек, който изобщо не те познава забелязва първо, а както знаем първите впечатления са най-важни, като дори понякога могат да бъдат определящи, или решаващи. Ако се замислиш “Какво послание искам да внушавам още от пръв поглед”, осъзнаваш, че това впечатление зависи изцяло от материалното. Колата примерно, било то супер лъскава, или съвсем обикновена, може да говори в известна степен за материална стабилност - на или над средното ниво.

4. Естествено много по-важно е как тази придобивка кара самия теб да се чувстваш - докато в един момент си се блъскал в претъпкани автобуси, от чиито график си зависил, мразил си самата мисъл, че трябва да се качиш, ако не искаш да ходиш пеша; или пък си пътувал с таксита, чиито шофьори и фирми постоянно си псувал заради непрекъснатото увеличаване на тарифите и мамене в сметката, изведнъж се чувстваш свободен, окрилен от възможността ТИ да определяш правилата, да зависиш изцяло от себе си.

5. Изведнъж и отношението на другите към теб се променя - за съжаление винаги ще има плиткомозъчни , плоскодушни (обикновенно руси) създания, които ще се впечатляват от “готини коли”. Всеки “приятел”, с който я си си разменил две думи, я не, изведнъж почва да те ползва като такси: “Айде само да ме закараш до еди-къде-си, на път съм ти”. Ако си наивен - самочувствието ти ще се повиши значително, ако си реалист - най-много да се отвратиш от човешката природа.

6. Мога да кажа, че шофирайки по българските пътища се оформя характера ( в повечето случаи отрицателно). Един колега ми каза, как още първия ден, след като си взел кола, се научил да псува! Много нерви чакат шофьорите, много свивания на сърцето, когато минат през някоя неизбегваема дупка по улицата, когато се чудят как ония “кретен” пред тях изобщо е взел книжка, когато се сблъскват с това да ти направят мръсно ей така, само за кеф… В крайна сметка за добро, или зло всеки свиква, но дори и най-закоравелите шофьори се изнервят от подобни неща.

Съжалявам, ако съм засегнала някого, това е просто мнение - аз лично си се возя в автобуси и чуствам за свой граждански дълг, никога да не взимам книжка и по този начин да не застрашавам никога живота на околните

This entry was posted on Sunday, October 28th, 2007 at 10:49 pm and is filed under Статийки, Лични. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.