Михаелина Лилова

Изневярата е един много обсъждан и коментиран въпрос - едни я подкрепят, други не, малко я разбират. Кога настъпва изневярата, защо, мъжете или жените изневеряват повече, защо един човек в дадени обстоятелства изневерява, а друг при същите не. Въпросите са много. Едно е сигурно - перфектни връзки няма и докато това е факт, изневяра ще има.

Изневярата за жената.

Жената изневерява не с тялото, а със сърцето. Тялото е само средство, да затихне копнежа на сърцето. Много жени дори си мислят, че обичат и любовника си, и мъжа си, но това е самозаблуда, или просто лицемерие. Кога жената изневерява? Когато нещо й липвса - най-вече внимание. Когато настъпи денят, в който спират да се забелязват такива привидно дребни неща (които всъщност за нас са изключително важни) като - нова прическа, нови дрехи, грим; когато почваш да разказваш нещо, а получаваш само “Не ме занимавай, имам много работа”, изведнъж започваш да се чувстваш пренабрегната, грозна, скучна, накратко - всичко друго, но не и обичана. Тогава несъзнателно търсиш това внимание другаде - точно както малките деца. Изведнъж откриваш човек, който те разбира и изслушва (а реално както в онази реклама на Спрайт “просто си те представя без дрехи”) и несъзнателно се привързваш. От тук нататъка има две възможности - заебаваш всички други и гледаш ти да си добре, или се заравяш дълбоко в отломките на връзката ти и се опитваш да реставрираш основите й. Избереш ли първия вариант - връзката ти реално е приключила, дори и да продължиш да си с човека до теб, вторият вариант в повечето случаи е безнадеждна кауза и само ще ти донесе нови страдания - патова ситуация от която всеки изход е поражение. Малко жени, които се чувстват обичани изневеряват и то разбира се ако не се стига до крайности в любовта, защото те само отблъскват. Пример за крайност - партньора ти да иска да е денонощно с теб, ако не е с теб да ти се обажда през 15 минути, да те задушава съвсем буквално, да нямаш секунда за самата себе си. Такава любов може да те притопи и да загубиш напълно идентичността си - реално ставаш част от някой друг, а това е плашещо. В подобен случай просто искаш да идеш при някого, който няма да те занимава с важни екзистенциални въпроси, а просто ще можете да проведете един нормален човешки разговор, а както се казваше в онзи виц “от приказка на приказка…”. (more…)

Аз твърдя, че колата (това е частен случай на всички материални придобивки като цяло) определя начина, по който човек ще се предстви в обществото, ето хода на разсъжденията, довели ме до този извод:

1. Представете си следния случай - от една учукана, разбира трошка излиза мъж (случаите на жените шофьори мисля да ги изключа за момента), много добре облечен, костюмиран, спретнат, елегантен - все едно е бизнесмен, който тъкмо отива на среща - ами честно казано тази гледка е меко казано смешна - малко като в онази реклама: “Къде сбъркахме?”. А сега си представете обратния случай - от последен модел Ламборджини (примерно) излиза някакъв мръсен, окъсан просяк (не че имам нещо против тези хора, дори напратив) - това дори не е смешно, а направо нелепо - първата мисъл би била, че е някаква шега. Извод - първото впечатление, което колата ти прави за теб пред околните, е за статуса ти в обществото - нормално е по някакъв начин да го оправдаеш.

2. Какво става, когато човек си купи кола, която е над общественото му положение (обратните случаи са твърде рядки, за да се обсъждат и в повечето случаи биха говорили за някаква форма на скъперничество, или може би съобразителност)? Това обикновенно се случва под влиянието на някакви комплекси - човекът си мисли, че колата ще направи от него личност примерно, но съвсем скоро осъзнава, че това не е достатъчно - за да се правиш на баровец не е достатъчно да имаш сперната колица - купуваш си гъзарски дрешки, пръстите ти се отварят широко и почваш да харчиш повече, отколкото реално можеш да си позволиш, затъваш в собствената си илюзия и дори си вярваш, но поне си щастлив в някаква форма на гротескно изкривено щастие. Във всички случаи се променяш - моделираш се спрямо това, което ти се иска да бъдеш. (more…)

Днес получих много странно писмо в администрацията на сайта, за който работя. Може би написаното не би било никак странно, ако авторът му не беше едно 18 годишно момче. Ето първо въпросния текст, а после и моя коментар:

“a we .. : ) malko moje da e smeshen vyprosa.. ama nali trqbva vse pak da pitam predi imashe edin sait .. www.kamagrabg.com kakvo stana s nego ot kade moga da si poracham pak takiva gluposti .. : ) mnogo sam dovolen ot tqh : )”

За да не затруднявам тези, които не обичат да четат “шльокавица”, ще го “преведа” на кирилица:

“а уе .. : ) малко може да е смешен въпроса.. ама нали трябва все пак да питам преди имаше един сайт .. www.kamagrabg.com какво стана с него от къде мога да си поръчам пак такива глупости .. : ) много съм доволен от тях : )”

За пояснение, въпросната камагра е вид търговска марка на евтина виагра. За мое голямо учудване в повечето сайтове, където се предлага този продукт, количествата бяха изчерпани! Добре, да речем, че не ме впечатлява импотентността на българина, но не се ли предполагаше, че 18-19-20 години са епогея на сексуалното развитие при мъжете и жените? Зенита на сексуалността?

По-скоро сексът се е превърнал в самоцел за съвременната младеж, дотолкова се е изкривил и опорочил неговия смисъл, че се е превърнал в нещо като мода. Вече ако си на 13 години и не водиш полов живот, връстниците ти гледат на теб като на някакъв вид задръстен изруд. В крайна сметка тийнейджърите се превръщат в малолетни проститутки и курвари, aka мацки и пичове. (more…)

Обявявам конкурс за масажисти - който се чувства добър масажист да заповяда, аз се наемам да тествам всички кандидати и лично да съм съдия и жури. Желателно е кандидатите да са мъже, но и жените няма да бъдат върнати. Основните критерии ще са качество на масажа и издържливост. Който се интересува - ще ме намери. Като награда мога да предложа моята чаровна усмивка и удоволетворението ми от хубавото изживяване, ако това не стига ще водя печелившите на кефе/бира - кой к’вото пие. Подарете малко радост на ближния - подарете му масаж

Сега сериозно - няма нищо по-приятно и отпускащо от хубавия масаж, като казвам хубав имам предвид качествен - да попаднеш в ръцете на човек, който наистина знае какво прави. Най-доброто средство за релаксация след дълъг и изморителен ден, изпълнен с нерви и физическа умора. Всеки обича да се поглези понякога, да се почувства веднъж “човек”, различните хора си имат различни методи да се отпуснат - аз съм превържаник на масажите. Всеки си има собствен вкус и стил - някои го предпочитат по гръб, други по корем, някои го обичат нежно, други по-грубо, с повече страст, някои се доверяват на непознати, други са го превърнали в рутина и личността винаги е константна, някои харесват особени тактики и способи, или прибягват до допълнителни играчки и залъгалки, някой харесват докато го правят да има музика, други предпочитат тишина, на свещи, или на лампи, като увертюра, или финал, като подарък, или награда, изпросен, или заслужен, редовен, или не толкова, някои се доверяват на професионалисти, други харесват младостта и неопитността, някои обичат да са пасивни, други харесват да са активни, някои го харесват първобитно и животински, някои имат специални ритуали, или пък предварително се настройват за него, някой си признават, че го правят, други го отричат, някои се хвалят с това, други ги е срам, но едно единствено нещо е сигурно - всички го обичаме! (more…)

Напоследък забелязвам една странна тенденция - видят ли хората умен човек, веднага започват да му се подиграват, да му казват колко високомерно е да демонстрира интелекта си, че е сноб, дори да не му вярват , че мислите, родени от собствената му глава, са лични. Глупостта прогресира, глупостта доминира, а най-лошото е, че вече се превръща в “нормално” състояние, в норма на поведение и на всеки с IQ над средното, се гледа като на “чудак”, “странен” и дори “ненормален”.

Също така, не мога да разбера, защо умът е разглеждан като черта, характерна само за мъжката част на населението. Ако си умна жена, по-добре се преструвай на прoтотип на вицовете за блондинки, защото иначе всеки ще тръгне да ти доказва, в каква заблуда си и колко проста всъщност си.

Младостта също е порок - всеки един 40-годишен(примерно) олигофрен, ще тръгне да ти обяснява, колко си млад/а и как нищо още не си видял/а, как ти нищо не разбираш, а това, което мислиш, че са фундаменталните принципи на човешкия живот, са само “лапешки простотии”, които ще израстеш, забележете: “Щом порастнеш”.

Красотата пък била много уличаващ фактор за интелекта и характера - хубав и едновременно с това добър и умен човек - просто няма! Хубав ли си - значи си душевно плосък и ограничен, слабохарактерен също така - могат да те манипулират както си искат. Красивото лице прикрива тъмна същност и естествено, солидно глуповата. Та ние сме живеели в свят на криворазбрани ценности! (more…)

Напоследък все по-популярни на пазара стават женските списания. Само идете до някоя будка за вестници и ще ви засипят десетки български и чужди издания. След традиционните “Коса и стил”, “Жената днес”, “За жената”, “Журнал”, “Тя!”, започнаха да се превеждат и редица световно известни и наложили се заглавия като “Grazia”, “Bella”, “Cosmopolitan”, “Elle”, “Eva”, “AMICA” и др. В тях можете да откриете всичко - от това как да се обличате, какво да ядете, дали и какво да спортувате, как да аранжирате дома си и да готвите, до доста по-интимни и тясно личностни теми, като например как да сваляме мъже, как да поддържаме гарда и дори какви пози да използваме в секса.
Съвсем леко и деликатно ни се налага стереотип за живот и не само това - втълпява ни се, че всичко извън тези граници е не просто вредно, първично и назадничаво, но дори немислимо, деструктивно и деградивно, в разрез със социокултурната ни еволюция.
Но сякаш промиването на мозъците не е достатъчно. Една “по-висша” цел на подобни списания е насаждането на феминизма в женската психика. Не става дума за онова явление, което по своята същност представлява борба на жените за равни права с мъжете. А за нещо много по-агресивно - зараждането на самосъзнанието и на мита за “силната жена”, която е до такава степен независима, че просто мъже не са й нужни. Мъжете се изкарват като нещо по-низше, като дивеч, като “плячка”. Те стават средство. Формира се съзнанието на безкрупулна кариеристка, истинска кучка.
Всъщност даже самите списания издигат думата “кучка” в някакъв първобитен култ. Започват да се появяват статии от рода на “Как да станем истинска Cosmo кучка?”. Става модерно да си гаднярка, да си себична, нарцистична мъжемелачка. Да гледаш на себеподобните си отвисоко. В привидно простичките думи: “Ама мацко, кви са тея парцалки дето си ги облякла, това беше модерно миналия месец, вече никой не ги носи тея дрипи”, може да се чете ирония и чувство за себепревъзходство над отсрещния индивид, който не е станал дотолкова роб на модата, че да сменя гардероба си всеки месец. (more…)