Напоследък забелязвам една странна тенденция - видят ли хората умен човек, веднага започват да му се подиграват, да му казват колко високомерно е да демонстрира интелекта си, че е сноб, дори да не му вярват , че мислите, родени от собствената му глава, са лични. Глупостта прогресира, глупостта доминира, а най-лошото е, че вече се превръща в “нормално” състояние, в норма на поведение и на всеки с IQ над средното, се гледа като на “чудак”, “странен” и дори “ненормален”.
Също така, не мога да разбера, защо умът е разглеждан като черта, характерна само за мъжката част на населението. Ако си умна жена, по-добре се преструвай на прoтотип на вицовете за блондинки, защото иначе всеки ще тръгне да ти доказва, в каква заблуда си и колко проста всъщност си.
Младостта също е порок - всеки един 40-годишен(примерно) олигофрен, ще тръгне да ти обяснява, колко си млад/а и как нищо още не си видял/а, как ти нищо не разбираш, а това, което мислиш, че са фундаменталните принципи на човешкия живот, са само “лапешки простотии”, които ще израстеш, забележете: “Щом порастнеш”.
Красотата пък била много уличаващ фактор за интелекта и характера - хубав и едновременно с това добър и умен човек - просто няма! Хубав ли си - значи си душевно плосък и ограничен, слабохарактерен също така - могат да те манипулират както си искат. Красивото лице прикрива тъмна същност и естествено, солидно глуповата. Та ние сме живеели в свят на криворазбрани ценности! (more…)
Entries (RSS)