Изневярата е един много обсъждан и коментиран въпрос - едни я подкрепят, други не, малко я разбират. Кога настъпва изневярата, защо, мъжете или жените изневеряват повече, защо един човек в дадени обстоятелства изневерява, а друг при същите не. Въпросите са много. Едно е сигурно - перфектни връзки няма и докато това е факт, изневяра ще има.
Изневярата за жената.
Жената изневерява не с тялото, а със сърцето. Тялото е само средство, да затихне копнежа на сърцето. Много жени дори си мислят, че обичат и любовника си, и мъжа си, но това е самозаблуда, или просто лицемерие. Кога жената изневерява? Когато нещо й липвса - най-вече внимание. Когато настъпи денят, в който спират да се забелязват такива привидно дребни неща (които всъщност за нас са изключително важни) като - нова прическа, нови дрехи, грим; когато почваш да разказваш нещо, а получаваш само “Не ме занимавай, имам много работа”, изведнъж започваш да се чувстваш пренабрегната, грозна, скучна, накратко - всичко друго, но не и обичана. Тогава несъзнателно търсиш това внимание другаде - точно както малките деца. Изведнъж откриваш човек, който те разбира и изслушва (а реално както в онази реклама на Спрайт “просто си те представя без дрехи”) и несъзнателно се привързваш. От тук нататъка има две възможности - заебаваш всички други и гледаш ти да си добре, или се заравяш дълбоко в отломките на връзката ти и се опитваш да реставрираш основите й. Избереш ли първия вариант - връзката ти реално е приключила, дори и да продължиш да си с човека до теб, вторият вариант в повечето случаи е безнадеждна кауза и само ще ти донесе нови страдания - патова ситуация от която всеки изход е поражение. Малко жени, които се чувстват обичани изневеряват и то разбира се ако не се стига до крайности в любовта, защото те само отблъскват. Пример за крайност - партньора ти да иска да е денонощно с теб, ако не е с теб да ти се обажда през 15 минути, да те задушава съвсем буквално, да нямаш секунда за самата себе си. Такава любов може да те притопи и да загубиш напълно идентичността си - реално ставаш част от някой друг, а това е плашещо. В подобен случай просто искаш да идеш при някого, който няма да те занимава с важни екзистенциални въпроси, а просто ще можете да проведете един нормален човешки разговор, а както се казваше в онзи виц “от приказка на приказка…”. (more…)
Entries (RSS)