Михаелина Лилова

Винаги съм се отвращавала от културизма, но и съм се старала да се абстрахирам от него, доколкото не ме засяга лично. За мое нещастие онези смешни чичковци от телевизията в детството ми, станаха не само идеал за съвременното общество, но и бодибилдингът стана мода и много момчета почнаха да им подръжават. Бих ги приела просто като заблудени комплексирани идиотчета, ако не се появило и нелепото влечение на момичетата, че дори и на някои по-зрели жени към “мускулите”. Това вече превръща циркаджийството от телевизията в социологическа тенденция. Аз питам - как може един мъж, чиито цици са по-големи от моите (че и от тези на далеч по-надарени от мен момичета) да се приема за “мъжествен”?

Въпросът има два аспекта - женската и мъжката гледна точка. Ясно ми е, както и на всеки разсъждаващ човек, че тези мъже компенсират малките пишки с големи мускули. Както се казва - поне нещо у тях да е голямо. Аз лично никога не съм намирала една купчина месо и кокали, една безформена маса плът, за секси. Парадоксално е, че точно стараейки се да оформят тялото си, тези хора стават напълно безформени дотолкова, доколкото говорим за човешки форми или по-точно за формата на човешкото тяло. За втори път ще спомена и най-учудващото ме - гърдите им - та те имат бюст, даже какъв бюст, направо си имат цици!!! На някои даже след някоя друга година, когато спрат да се поддържат стегнати, ще им трябва сутиен!!! Това не са мъже и никой не може да ме убеди в противното! (more…)

Наскоро се заговорих с едно момче за техники за мастурбация - в крайна сметка се оказа, че въпреки привидно ние жените да сме по-облагодетелствани в това отношение, реално мъжете са светлинни години напред. Това наистина е интересна тема, но не е Mоята тема - тя ме вдъхнови за нещо по-добро - техники за фелацио. Не става дума проосто за “техники” в този най-общ, познат и скучен смисъл на думата, в който сме свикнали да я употребяваме. Нека го наречем по-скоро… необичайнни, нестандартни и защо не екзотични елементи във френските ласки. Това е тема, по която принципно хората избягват да говорят, но както се казва: “никой не се ражда научен”. Търсейки “матриали” по тази тема, попаднах на някои много интересни неща, за които не съм знаела. Излиза, че реално невежеството спестява на хората много удоволствия. В основата на невежеството разбира се е срамът - срамът да попитаме. Когото и да питах по темата, все срещах бариера от стереотипно наложен от обществото ни свян, от онзи, които сякаш нелепо казва “аз такива неща не правя”. Харесва ми да гледам притеснението на хората. Мисълта, че когато задам неудобен въпрос, на отсрещния ще му стане по-неловко, ми помага да пренабрегна моите собствени предрасъдъци. Има едно правило - който пръв отвори темата, излиза най-сух от нея. Но твърде много се отклоних от същината на въпроса, затова… ето на какво попаднах, ровейки се по този въпрос и базирайки се на собствената ми практика - ще започна от самото начало. (more…)

Напоследък всичко живо се е втурнало да се изрусява (в това число и аз). Перхидролът може да направи и от най-грозното патенце един красив и лъскав лебед. Направи ми впечатление, че от 11 “красавици” в едно предаване имаше само 2-3 тъмнокоси, но те бяха значително по-красиви. Всъщност от русите, ако се абстрахираш от цвета на косата, имаше към 3 хубави, а всички останали бяха пълна скръб. Замислих се над следното - ако тези момичета бяха брюнетки, щяха да отпаднат още на предварителния кастинг. Направих един кардинален извод - красотата на жените изпъква най-явно, когато косите им са тъмни.

Някой ще си каже - тази пък с какви глупости се занимава, но според мен не случайно е измислена поговорката: “Русо гладно няма”. От друга страна русите създания от край време са станали обект на подигравки относно интелектуалния им багаж и главен герой на много вицове. Паралелно със слуховете за плиткоумието се носят и такива за невероятните им умения в леглото, за сметка на лекото им поведение. Ако трябва да обобщя градските легенди, определението за русо момиче би трябвало да е следното: “Готина, глупава, но амбициозна и пробивна скъпоплатена проститутка”. От друга страна за брюнетките се говори, че в “дългите самотни нощи” измисляли вицове за блондинки. Едва ли не тъмнокосите са “онези умни, но прекалено грозновати създания, които си остават стари моми”. Всичко това естествено са глупости - заучени предрасъдъци, но тези глупости ме вдъхновиха да направя една съпоставка между русокоските и тъмнокоските на нещата такива, каквито ги виждам аз. (more…)

Кое е съвършеното? Съвършено не е това, което е перфектно - перфектното отблъсква, перфектното е блудкаво и сладникаво, перфектът е илюзия. Идеалът се корени в дефектите - когато нещо е красиво в своите дефекти, то е съвършено. Сигурно звучи твърде абстрактно за осмисляне, но всъщност това е реалността - да видиш живота какъвто е не е абстракция, това е реализъм. Когато това, което си видял, с всичките му недостатъци и несъвършенства ти хареса - това е идилия, това е Утопия.

Коя е перфектната жена - тази с идеалната визия, или тази, чиито недостатъци са по-скоро сладки, отколкото отблъскващи? Нима в това не се корени и любовта - да видиш човека такъв, какъвто е, и да го обикнеш заради това, което е. Реално да обичаш значи да приемаш недостатъците на даден човек, защото всеки може да приеме идеалът и положителните качества. Да идеализираш някого не значи да го обичаш - едва тогава, когато го приемеш с всичките му предимства и недостатъци можем да говорим за любов, защото реално идеални хора няма.

Възприятието ни за красота е нещо много специфично и строго индивидуално. Аз лично не мога да възприема един мъж като красив. Като “приятен”, “хубав”, “готин”, “сексапилен” - да, но като красив не. Защо ли? Защото красотата е свойство, характерно за жените - там се корени тяхното превъзходство. Защото най-хубавият мъж не може да се сравнява с най-грозната жена - самият факт, че е жена, я слага една крачка пред него в чисто естетическо отношение. А какво да кажем за най-красивата жена - пред нея всеки мъж би бледнял дотолкова, че би изглеждал направо безличен. Всъщност, като се замисля, за най-хубави се приемат точно тези мъже, които са донякъде женствени. Говоря чисто визуално. Грубата мъжественост не се приема за “красива”, може би за някои тя е “готина”, но красива - абсурд. (more…)