Кое е съвършеното? Съвършено не е това, което е перфектно - перфектното отблъсква, перфектното е блудкаво и сладникаво, перфектът е илюзия. Идеалът се корени в дефектите - когато нещо е красиво в своите дефекти, то е съвършено. Сигурно звучи твърде абстрактно за осмисляне, но всъщност това е реалността - да видиш живота какъвто е не е абстракция, това е реализъм. Когато това, което си видял, с всичките му недостатъци и несъвършенства ти хареса - това е идилия, това е Утопия.
Коя е перфектната жена - тази с идеалната визия, или тази, чиито недостатъци са по-скоро сладки, отколкото отблъскващи? Нима в това не се корени и любовта - да видиш човека такъв, какъвто е, и да го обикнеш заради това, което е. Реално да обичаш значи да приемаш недостатъците на даден човек, защото всеки може да приеме идеалът и положителните качества. Да идеализираш някого не значи да го обичаш - едва тогава, когато го приемеш с всичките му предимства и недостатъци можем да говорим за любов, защото реално идеални хора няма.
Възприятието ни за красота е нещо много специфично и строго индивидуално. Аз лично не мога да възприема един мъж като красив. Като “приятен”, “хубав”, “готин”, “сексапилен” - да, но като красив не. Защо ли? Защото красотата е свойство, характерно за жените - там се корени тяхното превъзходство. Защото най-хубавият мъж не може да се сравнява с най-грозната жена - самият факт, че е жена, я слага една крачка пред него в чисто естетическо отношение. А какво да кажем за най-красивата жена - пред нея всеки мъж би бледнял дотолкова, че би изглеждал направо безличен. Всъщност, като се замисля, за най-хубави се приемат точно тези мъже, които са донякъде женствени. Говоря чисто визуално. Грубата мъжественост не се приема за “красива”, може би за някои тя е “готина”, но красива - абсурд. (more…)
Entries (RSS)