Михаелина Лилова

Откакто уча в Пловдивския университет, забелязвам едно много специално, невероятно явление, което мога да нарека “академичен живот”. Най-лесно мога да дам определение на това понятие, цитирайки (по памет) думите на преподавателя ми по философия:

“От 42 години, откакто преподавам тук, мога да кажа, че моят живот е тук, в университета - тук са моите приятели, тук са хората, с които ми е приятно да общувам. Времето, прекарано в преподаване тук, ме е направило непригоден за живот в обществото - просто вече най-малката глупост, простащина, необразованост, малоумност ме дразнят дотолкова, че не мога да ги понасям и се отвращавам от тях”.

Този начин на живот е дотолкова престрастяващ, че веднъж докоснал се до тази среда, не ти се иска да я оставяш.
Университета като общност, а не конкретно Пловдивския университет, за краткото време, прекарано там, ме научи на адски много. Като начало ме удиви следното - има и хора, на които като кажеш нещо, не се налага да го обясняваш по 10 пъти за да те разберат; като им разкажеш виц се смеят; хора, които ако си позволиш да използваш някоя “по-сложна” дума не те гледат тъпо и кухо, сякаш им говориш на друг език; хора, чиито свят не започва, нито свършва със самите тях; хора, които знаят кои са: Евклид, Паскал, Едисон, Архимед, Талес, Питагор, Ницше, Фройд, Сенека, Шопенхауер, Аристотел, Айнщайн, Мeнделеев, Хемингуей, Сервантес, Бокачо, Шекспир, Молиер, Юго, Гьоте, Достоевски, Гогол, Толстой, Балзак, Жул Верн, Моцарт, Чайковски, Бах, Шопен, Шуман, Шуберт, Бетховен, Вивалди, Вагнер, Паганини, Пучини, Верди, Да Винчи, Ван Гог, Рафаело, Донатело, Тициан, Салвадор Дали, Пикасо, Рембранд, Моне, Реноар, Христофор Колумб, Фернандо Магелан, Марко Поло, Вашку да Гама, Коперник, Галилей, Дарвин, Джон Атанасов, Луис Армстронг, Кант, Хегел, Юнг, Маркс, Ленин, Мартин Лутър Кинг, Бисмарк, Индира Ганди, Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн както и други, а също и всички велики българи, които е срамота да не знаем; ерудирани, образовани, широкоскроени, интелигентни, начетени, космополитни хора!
Университета ме научи да не подценявам околните, както обикновенно съм свикнала. Показа ми, че можеш да срещнеш достойни, умни личности из всички краища на страната ни. Въпреки че през целия ми живот съм общувала предимно с “мислещи” мъже и жени (такива са били приятелите ми, гаджетата ми, роднините ми, съучениците ми), не съм спирала да се учудвам колко прости и ограничени могат да са останалите. Старала съм се винаги да се абстрахирам и да държа тези хора далече от кръга на тези, с които общувам. Реално мога да говоря с всеки, на всяка тема, но просто не ми е приятно да комуникирам с подобен род хора.
Мога да кажа, че аз и колегите ми сме малко по-привилегировани, защото нашите преподаватели са не просто образовани и умни личности. Това, което ги прави едно ниво над останалите им колеги (или поне повечето от тях) е това, че тези хора могат да те научат не просто на суха материя, те могат да те научат да мислиш. Самите специалности, които преподават, изискват не просто механично заучаване и възпроизвеждане на факти, каквито са повечето икономически дисциплини, те изискват разсъждения. Всеки отговор на въпрос при тях води до нови 10 въпроса, чиито отговори водят до други въпроси и т.н. Никое заключение не е окончателно, изчерпателно и едностранчиво. Психологията е велика наука!
Преди време един човек беше казал, че си заслужава да идеш в университет не аради знанията, които ще получиш там, а заради самата среда. Всъщност знания можеш да научиш отвсякъде - можеш да се образоваш и сам, но това да попаднеш в подобно обкръжение е нещо, което може да те формира като личност. Ако до този момент не си имал моето щастие да си прекарвал едно 90% от времето си сред интелигентни хора, академичния начин на живот ще те накара да се преродиш, да осъзнаеш, че до момента не си живял изобщо. Ще разбереш, че най-лесният начин да откриеш и проявиш собствения си потенциал, е да попаднеш сред хора, които са много по-духовно и мисловно извисени от теб, а в най-лошия случай са на твоето ниво!

This entry was posted on Tuesday, January 15th, 2008 at 6:12 pm and is filed under Лични. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.