Естествено пак става дума за секс, но не само. Съревнованието го има във всички сфери на обществения живот, винаги всеки иска във всичко да е първи, ако не стане - хората реагират различно, но на никой не му е особено приятно. Но има една област, в която да си първи е въпрос на престиж, в която има една негласна надпревара с всички останали, в която всички средства са оправдани за постигането на целта… е, не е войната 
Повечето мъже искат да спят с девственици, повечето девственици избират дълго “идеалния”, много жени си търсят неопитни момченца, които да обучат. Общо взето и двата пола много се впрагат относно “първия път”.
Сексът с девственица открай време за много мъже е една адски привлекателна идея. Други твърдят, че предпочитат опитна жена, но казвайки го, сякаш в очите им проблясва онова игриво пламъче, говорещо за скрити и недоизказани помисли. Общо взето всеки мъж би се чувствал поласкан да е запомнен с нещо положително от сексуалните си партньорки, били то с невероятните си умения и техники, било то с уникалността на това да е пръв. Реално обаче в общия случай един мъж не може да разбере дали е сефтето на партньорката си, освен ако тя не му каже. Всъщност един опитен мъж може да познае дали партньорката му е девствена без да разчита само на водопади от кръв, като в някой филм на ужасите. За това е нужна и малко психология, защото за едно момиче чисто на физиологическо ниво между първия и втория няма особена разлика - всичко е до психиката - притеснението, вълнението, които някои “разбирачи” бъркат със сексуална възбуда. Такива индивиди, които са в играта само заради самата игра, а не за да печелят, са много лесни за манипулиране всъщност. Точно те са онези, които мислят, че приятелките им свършват по 20 пъти на нощ с тях. Аз лично винаги съм се дразнила от псевдоразбирачите, чието високо самочувствие, неподплътено с никакви особени умения, е нелепо смешно, граничещо със жалко. Без значение обаче дали един мъж е бил реално началото на сексуалния живот на партньорката си или само така си е мислил, целта му е постигната - дори да не е оставил някаква следа, е задоволил нуждата да го направи.
По-интересна е женската гледна точка по въпроса. Естествено могат да се разгледат два вида “първенство” от страната на жените, също както и при мъжете - когато ти си сефтето на някого и когато ти си начинаещия. Както изключих пасивния вариант при мъжете, поради недостатъчните ми наблюдения над него, така ще изключа и активния вариант при жените, защото той е толкова обширен, че си струва да се напише цял текст специално заради него. Та по темата - има 3 типа десвственици - 1. Идеалистките, чакащи идеалния мъж и пазещи се за него; 2. Реалистките, които след известен период на чакане се отдават на някой, който мислят за идеалния, но после съжаляват за това; 3. Разгонените кучки, при които нагонът е по-силен от личността, използващи конкретната личност за да задоволят желанието си. Общо взето не мога да разбера нито единия от тези типове - едните ми се струват глуповато наивни, другите леко прецакани, при третите отпадането на всякакви психологически задръжки ми се вижда ненормално. Първият тип ако намерят този, когото търсят, са най-печелишвите, ако ли не.. просто преминават във втория тип. Вторият тип определено са доста прецакани, за тях първият път се свързва само с негативни мисли и се стремят да избягват спомените и разговорите за това. Третият тип могат да се разделят на две подгрупи - такива, които си остават разгонени кучки докрая - те нито мислят, нито си спомнят кой е бил първият, нито им пука особено, просто този първоначален сексуален акт е бил напълно лишен от интимност и затова не остава трайна следа в съзнанието. Другата подгрупа след време преосмислят и преоткриват морала. Това може да доведе до съжаление или безразличние, в зависимост от индивидуалния характер. Като цяло първият път за жените е емоционално обвързан с множество спомени, които в последствие си припомнят многократно през живота си.
В крайна сметка за всеки е важно да бъде пръв в нещо. В повечето случай имаме и избор - ако изберем грешната страна е нормално да си изтърпим последиците от избора ни. Както за повечето други отношения на секса, и за това мъжката страна и поведение ми се виждат много по-логични и смислово обосновани. Това, което ми се вижда най-ненормално, е да останеш с първоначалния си партньор докрая на живота си. Хората, които го правят, ми се струват някакси наивни, обричайки себе си и собствените си желания и интересни на псевдосоциални норми на поведение. По-добре да съжаляваш за единично направена грешка, отколкото да се обречеш да живееш в грешка. Нищо против любовта нямам - това е прекрасно духовно чувство, което малко погрешно се свързва с физическите желания. Просто ми се вижда мазохизъм да се обречеш на нещо, без да имаш критерии за сравнение. Все пак, колкото и да ни се иска, цялостната личност не се определя само от характера. Като обобщение мога да кажа - бъдете първи, само не го превръщайте в съревнование или самоцел
Entries (RSS)
February 15th, 2008 at 3:22 pm
По-добре да оставиш мръзната работа на някой друг, а после ти да действаш на фронта
Голяма заблуда е, че всеки мъж иска да се мъчи с някоя, която хем трудно ще му пусне, хем ще я боли и т.н.
February 15th, 2008 at 4:26 pm
Имах един познат, дето ако не бяха девствени не ги щеше..
В общи линии не мисля, че е заблуда. Колкото до пускането… нали знаеш - няма жени, които да не пускат, има мъже, които не знаят как да си поискат.
February 15th, 2008 at 6:31 pm
Добре написано. Но сякаш излиза, че жените от който и тип да са, винаги са в позицията на губещи.
И съответно ти също.
Според мен е необходимо зло, и не трябва да му се придава голяма важност.
А пък да се обвързва една жена до края на живота си с първия, в днешно време е направо смешно.
February 15th, 2008 at 6:55 pm
Ами не си губеща само ако не ти пука, ама много мацки се впрягат супер много на тая тема
Колкото до другото - точно преди няколко дена ми разправяха за някакъв пич (не жена), който забременил първата си сексуална партньорка и после… сватба
February 18th, 2008 at 11:30 am
Доста странна представа имаш за жените. Не, че няма и такива каквито описваш. Има в излишък даже, но има и доста нормални жени и момичета, за които първият път е съвсем естествено, нормално и нестресиращо преживяване. Не всички чакат голямата любов, за да си направят сефтето. Има такива, които чакат първата любов, някоя любов или просто някой, към когото имат някакви чувства. И те са напълно наясно, че първият път може да е най-доброто изживяване на света, но когато е с някой мил, нежен и внимателен (а всеки мъж е такъв в очите на жената, която изпитва нещо към него), то поне със сигурност няма да е и най-лошото.
На мен също ми се струва нереално да си останеш само с първия до края на живота си, но не е и толкова невъзможно. Ако по случайност се окаже, че точно първият е човека за теб, какво толкова. Дали си намерил щастието след 10 опита или още на първия няма значение. А когато си намериш половинката нямаш нужда да я сравняваш с някого, за да си сигурен, че точно тя си е твоята половинка.
February 18th, 2008 at 11:57 am
Винаги съм се чудила, защо на мъжете им е трудно да разберат жените, а на една жена й е толкова лесно да разбере всички останали и мъже и жени. Понякога е по-лесно да наречеш нещата с имената, които желаеш да носят, отколкото с реалните им имена, но въпреки това, рискувайки някой да се обиди, да не разбере или друго, аз говоря това, което мисля, но не мисля това, което говоря, защото над житейските константи и да мислиш няма смисъл, тъй като не можеш да ги промениш.
И защо всеки бърка любовта със секса, като това са две съвсем различни неща - може да се влюбиш в първия си партньор, но ако той не те задоволява трябва цял живот да седиш неудоволетворена ли? Идеалният партньор не е нито перфектният любовник, нито най-добрият приятел - това е симбиоза между двете.
February 18th, 2008 at 12:01 pm
“Има такива, които чакат първата любов, някоя любов или просто някой, към когото имат някакви чувства.”
Е, това е 2-ят тип, който аз съм описала…
Въпросът е, че под “идеалният” не съм имала предвид “голямата любов”.
February 18th, 2008 at 3:47 pm
“Винаги съм се чудила, защо…….” - не си мисли че ни е трудно. Просто няма нищо за разбиране.
А постоянно ни се натяква че има, ама ние не можем защото……….сме мъже. Хайде бе.
п.п. Е, при една на 10000 може и да има, но нали знаеш за какво служат изключенията.
February 18th, 2008 at 6:08 pm
Може би трябва да кажа, че съм жена…
И със сигурност най-малко аз бъркам любовта със секса.
Но това, че секса не е равен на любовта, не означава абсолютна липса на каквито и да било чувства. Понякога може да изпитваме нещо, което да не е точно любов, просто някаква симпатия.
И може би трябва да допуснеш, че след първият път, изпълнен с притеснение и неносещ удоволствие, може да последва втори, пети, десети със същият мъж и удоволствието да върви във възходяща градация.
February 18th, 2008 at 6:18 pm
“Е, това е 2-ят тип, който аз съм описала…
Въпросът е, че под “идеалният” не съм имала предвид “голямата любов”.”
“2. Реалистките, които след известен период на чакане се отдават на някой, който мислят за идеалния, но после съжаляват за това”
Всъщност мненията ни се разминават точно по въпроса за “съжалението след това”. Аз съвсем не мисля, че всички жени на света съжаляват за избора си на партньор за първия път. Има и такива, които ни най-малко не съжаляват за избора си, живеят в абсолютен мир със себе си и са си хипер щастливи и то не е защото са решили да са непукисти…
February 18th, 2008 at 6:29 pm
Хех точно тези, които не съжаляват, са другите 2 типа (или поне част от тях).. Всъщност струва ми се тъпо да разяснявам думите си, ако трябва да се впускам в по-подробни характеристики, ще трябва да напиша книга, а съм далече от тази мисъл
February 18th, 2008 at 6:47 pm
Няма нужда да ги разясняваш. Доста ясно си написала статията. Но като я прочетох и ми остана едно такова усещане, че жените сме някви тъпи патки, които определят целият си живот и бъдещите си връзки с мъжете само по първият път. А тези, които не го правят са или вечно съжаляващи и недоволни или хипер разгонени кучки…
Някак си този образ на женското съсловие не ми е по вкуса, като се има прд вид, че и аз съм част от него…
February 18th, 2008 at 7:00 pm
Понякога умерената хипербола е нужна за да се подчертае смисъла. Точно затова са литературните похвати. Не съм искала да засягам който и да е, а и все пак и аз съм жена..
February 18th, 2008 at 7:11 pm
Аааа то било умерена хипербола… ясно…добре, че ме просветли по въпроса
ахахахаахаха 
March 27th, 2008 at 1:21 am
Михи, от блога ти личи, че за разлика от повечето ти връстнички се много любознателна. Ето ти една нова думичка за проучване “телегония”…
/Надявам се, нямаш нищо против, че се обръщам към теб на “ти”, нали?/
April 30th, 2008 at 5:31 pm
Аз познавам много мъже, които дори напротив, не биха искали за нищо на света да правят секс с девственица. Заради преекспонирането на нещата. Прекалено много драма, прекалено много очаквания, прекалено много напрежение. И в повечето случаи-разочарование. Мисля че ще е полезно хората да гледат на първия път като просто начало на нещо, а не като на събитие само по себе си.
May 6th, 2008 at 12:32 pm
Аз съм мъж и, по дяволите, нямам никакъв интерес към девственици. Аз ли съм сбъркан или твоята теза?