Михаелина Лилова

Напоследък се учудвам от изключително голямото влияние на думичката “безплатно” върху човешката психика. Навсякъде из интернет се спекулира с това, колко free е всичко, как няма да ти струва нищо, още малко ще ти кажат: “ПРОМОЦИЯ - ВЪЗДУХЪТ, КОЙТО ДИШАТЕ, ДНЕС Е БЕЗПЛАТЕН!!!”. Странен е този далавераджийски хорски манталитет: “Какво като нямам куче, нали храната за кучета е безплатна, все за нещо може да потрябва”. На мен лично това ми се вижда малко измикярщина на дребно - да ти промотират безплатна регистрация в дейтинг (да по дяволите дейтинг, точно от онези, дето напоследък се завъдиха на килограм!)?!?, да ти казват, че безплатно можеш да си качиш снимка?!?, безплатно можеш да си направиш и блог УОУ, да не повярва човек Интересно е, как хората влизат в сайтове, само защото в заглавието им има “free”. Какво значение има за какво е сайтът - нали е фрий.

Всъщност това явление не е само в интернет. Всяка година ми е било много смешно как хората се избиват в Панаира пред щандовете, където “раздават нещо”. Дори пред най-тъпия щант - тоя на WS Teleshop, има най-голяма опашка - все пак там раздават храна! Друго си е да изкяриш парченце луканка на аванта, или пък малко вмирисано синьо сирене, което после дори няма къде да изплюеш. Да не говорим какво шоу е на ескалаторите - струва си да идеш на Панаира дори само да се повозиш на ескалаторите - БЕЗПЛАТНО Е! Виждала съм хора (и нямам предвид само деца) дори за хартиени шапчици да се блъскат като ненормални. В интерес на истината, когато бяхме деца, ние не можехме да се вредим от “възрастните” до хартиените шапчици и балоните, абе.. циркът е пълен.

Другият много мотивиращ довод да си купиш нещо е намалението. Сега е модерно да се слагат на всички магазинчета по центъра “Намаление 50%, 60%, 70%…”. Айде бе, още малко и 100%. Ама никой не мисли това нещо трябва ли му, не му ли трябва, качествено ли е, не е ли - нали е намалено, нали ще си на далавера като го вземеш, важното е да изкяриш. Друг е въпросът примерно как едни ботушчици преди едно “сезонно намаление” в магазин по центъра бяха 250 лв, а след намалението бяха 300 лв, ама кой да ти гледа такива работи.. Ние да не сме толкова тъпи, че да се излъжем - щом казват хората, че има намаление - има.

Интересна ми е била винаги и дребнавостта, граничеща със скъперничество. Много е модерно за цени да се пишат суми от рода на 15.48 лв, 29.98 лв, 99.99 лв, 22.43 лв и други подобни. За мен лично тези цени са не просто смешни - те са нелепи и човек, сложил подобни цени, ми пада адски много в очите, опитвайки се да прилага психология на дребно върху стадото.. амм падрон, лапсос - социалното общество. Но още по-тъпото е, че има субекти, които се вързват и си казват: “Защо да купя от там, като тук е с (забележете) 2 стотинки(?!?) по-евтино!”. Ех.. стипци.. но ако си мислите, че някой ще ви върне една или две стотинки - забравете. Когато не ти достига една стотинка на никой не му пука - няма да ти даде стоката и това е, но ако има да ти връща стотинки - вади от себе си възможно най-лъскавата и блага усмивка, на която е способен и ти връща рестото, но без стотинките. Пълна пародия.

Общо взето това издребняване не е характерно за всички хора по света - това си е манталитет. Ние българите си го имаме заложен в нас, но всъщност ние какво ли нямаме.. На Запад примерно, ако им кажеш някаква нереално ниска цена, веднага ще се усъмнят в качеството на предлагания продукт. Ако у нас ти кажат някаква нереално ниска цена (която всъщност е много висока цена за боклук) ти ще си щастлив, доволен, може и ръката да стиснеш на продавача. Материализмът и капитализмът владеят света, но когато се смесят с огромна доза дребнавост, се получава гротескна карикатука - само се огледайте и ще разберете какво имам предвид.

This entry was posted on Sunday, March 9th, 2008 at 2:44 pm and is filed under Статийки, Лични. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.