Смея да твърдя, че аз може би съм една от малкото българи, които обичат да пътуват в градския транспорт. Дори и някой ден да взема книжка и да си купя кола (нещо, което към момента нямам никакво намерение да правя), пак от време на време ще пътувам с автобуси, или най-малкото те адски много ще ми липсват. Сигурно тези, които в момента четат това, биха ме помислили за ненормална и биха се зачудили какво толкова харесвам в градския транспорт, който голяма част от населението се старае всячески да избягва. Е аз ги предпочитам пред всеки друг вид транспорт, защото в тях се пътува и стига бавно.
Харесвам да пътувам в автобусите не заради пренабрежително ниската им чистота, граничаща с преносител на болести и зарази. Нито заради мръсните седалки, отрупани лятно време с прах, а зимно със странни, неидентифицирани петна. Не ми харесва и тълпата, състояща се главно от злобни бабички, готови да вдигнат скандал, или най-малкото да те гледат на кръв ако не им отстъпиш място да седнат. Същите тези бабички, който едва едва се кретат по улиците, но щом видят свободна пейка в парка прелетяват с мълниеносна скорост, изпреварвайки всички млади и здрави хора и настаняващи се централно на пейката, а малко по-късно запалващи блаженно цигара (това съм го виждала няколкократно и е леко казано нелепо). Онези, които се характеризират със собствена миризма, по която можеш да ги познаеш дори със затворени очи. Естествено не ми допадат и метереологичните условия в автобусите, присъщи на които са периодичните валежи (най-вече, когато вънка не вали). Не обичам и лeтнния аромат на некъпани и нечистоплътни мъже и жени. Не харесвам и чалгата, носеща се от радиото на шофьора, обикновенно надута дотолкова, че да се чуе дори в задния край на автобуса. Нито ми е приятно и карането, подобно на возене на селскостопански говеда, присъщи на което са разкото спиране и тръгване, минаването на червено и неспазването на правилника за движение по пътищата. До известна степен не се чувствам спокойна и от факта, че на първите и последните спирки обикновенно се организира запой на колектива, който според органите на реда би следвало да намали способността за управление на превозното средство. Не е приятно и когато както си се возиш някой хвърля камък по автобуса и стъклото, което е на две седали зад теб, се счупи. Има и множество други неща, които биха ме накарали да мразя автобусите, но въпреки всичко аз ги харесвам.
Това, което ми харесва е, че единствено возейки се в автобус, аз намирам време да помисля. Пускам си плейъра и забравям за носещата се с пълна пара чалга, както и за приказките, псувните и разговорите за политика между околните. Жертвам се и ако има място сядам някъде, ако не си седя права, блея си през прозореца и си мисля. За какво, защо - това си е лично моя работа. Просто в забързаното ежедневие съм намерила начин да си открадна малко време, в което не ми се налага да се разкъсвам между работа, учене, приятели, гадже, а си мисля за екзистенциалните, фундаментални неща в живота, много по-големи от монотонноста на битието. Препоръчвам го и на другите - ако можете да се абстрахирате от предрасъдъците, автобусите ще ви се сторят рай.
Entries (RSS)
March 25th, 2008 at 10:27 pm
Аз пък не обичам да пътувам с автобус и няколко от причините си ги изброила ти самата малко по-горе. Но всеки има право на избор и няма нищо лошо в това, че на теб ти харесва - а на други не. А и силно се съмнявам, че някой ще те помисли за ненормална заради това, че обичаш да ползваш градския транспорт…
March 26th, 2008 at 4:48 am
11 и 29 (особено двуетажните) са ми любими! Но не отказвам и други номера. Ето че имало и други BusFans по света
PS: “40Days & 40Nights” The Movie има един страхотен момент с пътуване чрез градски транспорт.
March 26th, 2008 at 11:38 am
преди 15 години поради същите причини обичах да пътувам с влакове…бях на 12-13 години, съвсем сама, тогава се научих да се наслаждавам на пътуването и самотата.
March 27th, 2008 at 1:05 am
Познато чувство, макар и от софийския градски транспорт, а не от пловдивския
Портативния източник на музика, който да те изолира от околните глупости е задължителен, а ползването на ръкавици, преди да се хванеш където и да било по превзоните средства - желателно :)))))) !
От няколко месеца, най-после, съм със собствен автомобил и въпреки тегавия софийски трафик, някак си, не ми липсват дори минутите за размисъл в трамвая…
March 27th, 2008 at 10:47 pm
Смея да твърдя, че това се постига и в задръстен автомобил
Без всички неприятности и поне си сам в него 
Виж може да ти продам книжка, ако не ти се занимава 
March 28th, 2008 at 6:51 pm
С пътуването с автомобил се постига абсолютния отказ от мислене. Мисленето е вредно за шофьора, там се иска внимание и инстинктивна реакция. Като се замислиш се разсейваш и може да бутнеш някой.
В автобуса пък в топлите сезони се срещат красиви гледки, понеже автобусите са доста феминизирани.
Няма еднозначни неща.
March 28th, 2008 at 8:04 pm
Аз също изпдам в големи мисли като пътувам с автобус. Какво ли не ми идва в главата. В повечето случай, като слезна от автобуса и вече имам някоя страхотна идея. С колата не е същото, усещал съм се да изпадам в замисляне, но гледам веднага да се върна пред волана
March 29th, 2008 at 3:23 pm
Аз пък разсъждавам на спокойствие в колата, изпитвам същото усещане като Михаелина, описано в последния абзац. Пътувам дълго всеки ден и това е времето, което си е само мое, в което си правя изводите и оценките, в което се притеснявам ако има за какво, в което се раждат и темите за блога ми, при това в атмосферата на любима музика и ванилов аромат от Амби пур.
April 5th, 2008 at 9:26 am
Мда…имаше един разказ от Айзък Азимов, “Writing Time,” от серийката за Азазел — ако не си го чела, може и да ти хареса
May 20th, 2008 at 3:31 am
Причината поради която не пътувам с градския транспорт е, че адски рядко ми се е налагало.
Града в който съм роден и живея е малък и ще е престъпление да ползвам автобуси или таксита вместо да си вървя пеша. Още повече, че живея в центъра и всичко си ми е супер близо. На всичко отгоре от дете съм свикнал да минавам километрични разстояния пеша докато се шляем из Родопите или пък се влачим до нивата когато съм на село (обикновено през лятото). Като се има предвид, че имам и голяма бърза крачка - за мен не е проблем да си минавам разстоянията пеша.
Дори след като се прехвърлих да уча в Пловдив, не съм ползвал градския транспорт там, но да ползвам междуградския ежедневно си беше наложително. Понякога с влак, понякога с автобус. Обикновено с влак щото вадя карта.
Иначе от вкъщи до гарата е приблизително 550 метра. От централна гара в Пловдив до училището е 1400 метра - само 15-тина минути пеша с 5-6км в час. 5-6 мин на бегом с 15км в час. Не си струва да се занимава човек с автобуси за такива разстояния.
Естествено, някой път ми се е налагало и по-големи разстояния да минавам. Два пъти ми се беше наложило да праскам 7 км в едната посока и още 7 по обратния път и двата пъти си предпочетох пеша да ги минавам. Е, имах свободно време. Иначе по-добре с автобус разбира се. Като цяло град от рода на Пловдив не е много голям. Има няма 10 км от единия край до другия по въздушна линия. В редки случай бих предпочел да ползвам градски транспорт за да стигна от точка до точка вместо да си го мина разстоянието пеша. Някой път ме фаща една лудост да си обикалям безцелно като си нямам друга работа и искам да убивам времe. Става и за размисли. Аз по принцип не съм запознат добре с града и за т’ва избирам няк’ва посока и праскам на там докато ми се откачат краката. Няколко пъти съм се и изгубвал ама то винаги се намира ориентир. Пък е и по-интересно така, Lol.
Като споменавах междуградския транспорт. Отначало ми беше кеф да се возя с мотрисата. То по едно време почва да писва малко щото се повтаря всеки ден по два пъти поне и т’ва години наред… По правило винаги съм правостоящ някъде в края между вагоните. Там има най-малко хора и е най-спокойно по принцип. Пътя е само 25 мин така че не е проблем стоенето прав. Е, някой път всичко е препълнено и няма място да се размине човек ама така само в пиковите часове или четвъртък пазара когато бабите решават, че трябва да си купуват още кокошки. Несъмнено най-гадния момент от пътуването с градски или междуградски транспорт е когато се чака да дойде превозното средство (особено като си го изпуснал или като има закъснение). Някой път стават и аварии с тея влакове и чакането почва да убива нерви. Например - веднъж като се прибирах праскаше яко дъжд и тъкмо влака беше напуснал града и спира тока. Слезнах си от влака и си се прибрах на бегом по релсите. Бе не беше много пътя - 10-тина километра. Лошото само е, че на другия ден бях болен щото яко се намокрих в тоя дъжд.
При автобусите ми харесва това, че са по-често. Ако влака е на всеки час - автобуса е на всеки половин час. Т’ва намаля досадното чакане по гарите. В автобуса гадното е да си правостоящ щото т’ва значи - смазан, обикновено. Всеки минава през тебе а вътре е гъч. Ако си намериш место обаче - пътуването си е екстра. За да стане номера трябва да имаш добър старт при качването в превозното средство предвиждайки къде ще спре. Никой не може да се мери по нахалство с бабите когато става въпрос за намиране на свободно место. Веднъж една баба беше толко притеснена, да не я изпреварят, че ръката и трепераше като опашката на кротал и не можеше да се хване за дръжката на вратата за да се качи. Имах чувството, че всеки момент ще получи инфаркт… Все пак да си намерят место да седнат - от това зависи живота им. Може би в това е и самия смисъл на живота им.
Аз като цяло съм ЗА градския транспорт. Бих предпочел ако повече хора избират него вместо да се тътри всеки с кола за да минава 5 метра с нея. Още по-добре щеше ако транспорта с велосипеди беше по-разпространен в България. Ама не смесено с моторизирания транспорт а направено като хората. В противен случай само дето биха се увеличили жертвите по пътищата. Градовете ни не са чак толкова големи и би било доста ефективен начин на транспорт.
June 25th, 2008 at 7:37 pm
абсолютно съм съгласна с целия текст……въпреки че някои път едвам изтрайвам да се прибера,но тези случаи са рядкост