Винаги ми е била леко странна цялата тази суетня, свързана със срещите и най-вече с първата среща. Обикновено първите няколко срещи са свързани по-скоро с източник на напрежение и лека неловкост, отколкото с изцяло приятни емоции. За моя радост аз вече не ходя по срещи от известно време, но няма как да не ме тревожи мисълта, че някой ден пак може да ми се наложи да го правя. Би ми се видяло леко нелепо примерно жена на възраст над 40 години да ходи по срещи. И все пак защо едно иначе толкова хубаво събитие, принципно показващо, че си желан и интересен на някого, всъщност е изпълнено с много притеснения и нерви?
Естествено най-стресиращи са очакванията и по-точно тези очаквания, които човек си мисли, че другият има за него. Мога да погледна за съжаление само от женската гледна точка. Колкото и тъпо да звучи, винаги единият от двамата си прави предвалителен план относно това как ще протече вечерта. За жените винаги има един въпрос, който няма как да не премине през съзнанието ни: “Ако се стигне до там, да преспя ли с него?”. Обикновено са ни налагани стереотипи, че жена, лягаща с мъж на първа среща, е така да се каже курва. Американците даже са си го измислили: първа среща - държане за ръчички, втора среща - целувка, трета среща - секс. За тях третата среща е емблематична и ако не стане тогава, значи има нещо гнило. Тази точна последователност ми се вижда доста изнасилена. Не можеш просто да си кажеш: “Ще спя с него/нея на първата/втората/петнайстата среща/на сватбата и т.н.”. А се предполага, че на срещи ходят зрели хора. Относно тези, които се пазят до сватбата - винаги ми е било чудно какво се прави, ако на първата брачна нощ се установи, че сексът е меко казано кофти, че съпрузите изобщо не си пасват, че имат коренно различни предпочитания и очаквания? Ами сигурно ще действат както е общоприето - фиктивен и нещастен брак в името на нещо по-висше. Всъщност доста се отклоних. Лично според мен дали ще е първа среща, трета среща или случаен сблъсък на улицата - не трябва желанието да се подчинява на някаква криворазбрана етика и задръжки. По-добре една жена да е наричана курва, отколкото да си умре стара мома. Защото на първия тип привидно всички гледат отвисоко, пренабрежително, а реално жените им завиждат, а мъжете ги желаят. Колкото до втория тип - на тях всички гледат със съжаление. Стига толкова за тоя секс, да се върнем на срещите.
Другият проблем е какво да се говори на първите срещи. Обикновено всеки се старае да покаже най-добрите си страни и черти и същевременно да скрие недостатъците си. Малко позьорски протичат нещата общо взето и е много вероятно единият от двамата да остане с погрешни впечатления за отсрещния в определени аспекти. Всъщност има ли за какво да се говори, значи нещата протичат добре. Едни от най-неприятните моменти са неловките паузи на мълчание, в които всеки се чуди какво и дали да каже нещо. Характерен е и смехът. Много смях, понякога не на място, понякога когато не знаем какво да кажем, понякога, когато не сме чули другия. Казват, че ако накараш момичето/жената срещу теб да се усмихне, значи всичко върви добре. Лично според мен трябва да може да се разпознае насиленият и отчасти неловък смях от чистия, искрен и сърдечен такъв. Ако успееш да накараш човека срещу теб да се смее с втория тип смях - да, нещата вървят добре. Едно време някой ми беше казал една приказка, която съм запомнила и до сега: “Можеш да кажеш, че с някого сте близки, когато мълчанието помежду ви престане да бъде неловко”. Това е перфектно точно казано. Стигне ли се до момента, в който можете просто да седите и да се гушкате, без да се чувствате неловко от това - тогава сте постигнали някаква духовна близост. Лично на мен ми се е случвало само веднъж на първа среща и чувството е страхотно.
Някой хора приемат срещите прекалено насериозно. Какво имам предвид ли? Ами примерно четат психологическа литература (или по-скоро дребни психологически трикове) и след това ги прилагат на срещата. Това ми се вижда малко като третиране на отсрещния като опитно зайче и експериментиране с него. Знам, че 100% ако някой е стигнал дотук, му е станало интересно за какви трикове говоря. Аз лично съм чувала за няколко - да се стараеш ритъмът ти на дишане да съвпада с ритъма на дишане на отсрещния; да заемеш точно противоположна на него поза; да се настаниш отляво на партньора си, защото е прието, че инстинктивно приемаме човек, стоящ отляво като близък; да следиш позата на тялото - кръстосани крака означава, че слага забрана за достъп до долната част на тялото, кръстосани ръце - забраната е за горната част на тялото; и т.н. Чувала съм за хора, запознати с психологията на невербалните комуникации, тълкуващи успешно жестовете на тялото и леко злоупотребяващи с това 
Но както се казва - във войната и любовта всичко е позволено.
Ако трябва да кажа нещо като обобщение, то ще е това, което аз съм видяла и разбрала - когато първата среща протече гладко, без да мислиш какво правиш, без излишно напрежение и напрягане на гънките на мозъка, когато нещата просто се случват и изненадващо за теб се случват по-добре, отколкото и в най-съкровените ти фантазии, когато се държите помежду си така, сякаш се познавате вечно и това е не първата/втората/третата, а хиляда и петдесетата ви среща, тогава сте намерили правилния човек.
Entries (RSS)
April 1st, 2008 at 6:00 pm
Евала, поредната неочаквана доза мъдрост от толкова млада жена. Значи надеждите, че все пак има спасение за този свят, остават.
April 1st, 2008 at 6:59 pm
Точно днес имам първа среща с едно момиче и хоп в reader-а твоя пост по тази тема. Аз смятам да се държа естествено и обикновенно без да прилагам каквито и трикове, дори не съм предполагал, че има такива.. пък каквото има да става ще си се получи.. Иначе поста ти е добър, но можеше да обесниш повече за женските трикове, че стана интересно.. хаха сигурно звуча като някакъв неопитен тийн.. но просто аз не планувам каквото и да било
April 2nd, 2008 at 11:23 am
Ами освен да кажа, че статията е прекрасна..
Нормално е да има притеснение от страна и на двата пола. Тук не мисля, че е трябва да се разделят на мъже и жени, а то си зависи от характера на самият човек. Ако примерно е чувствителен е нормално да се притеснява повече от един непукист.
Интересно мое наблюдение е, че при всеки първи път ( среща с хора ) т.е първи работен ден примерно има доста голяма доза притеснение. То тези с чувствителният характер няма как да го превъзмогнат това, защото са си просто такива хора - може да се стремят да не мислят много за срещата и ще протече по-гладко. Но притеснението е фактор които съпътства човека при всяка негово постъпка. ;]
April 2nd, 2008 at 1:02 pm
Защо да е нелепо една жена над 40 годишна възраст да ходи на срещи?
April 2nd, 2008 at 10:40 pm
Смятам, че е абсолютно ненужно да се притеснява човек на първата си среща.
- защото има критерий => правото да избира ; (повечето мъже нямат критерий => са доволни на обект с дупка)
- знае какво иска и има човешко достойнство за да го подплати => не изглежда прекалено нетърпелив за секс или прекалено захлупен за да води нормален разговор
- любезен и възпитан правилно индивид, независимо от кой пол може да се справи без излишна суетня стига да разчита на собствените си способности, вместо да се обременява с очакване или да се прави на някой друг.
April 5th, 2008 at 12:39 pm
Михаелина привлече вниманието ми към тези публикации със своята будна мисъл и усет към “междуредието”. Не искам да издигам на пиедестал 100 % от горната публикация, просто оценявам мнението и някои доста ценни размисли. Радвам се, че съществуват хора с бърза и свежа мисъл, адаптивност и ентусиазъм за импровизация. Колкото до горните мнения и самата публикация - Спрете да констатирате статуквото и се замислете за източниците на тези БОЛЕСТИ на обществото ни!
April 8th, 2008 at 11:16 am
Каква изненада!
Имам си съименник в този блог! (N6)
При това освен имената и фамилиите ни, съвпадат и мненията за поредната много добра статия на Михаелина
June 25th, 2008 at 7:26 pm
А за жените на 40 не съм съгласна…ако не е омъжена и със семейство няма ли право да срещни човек с който късно или не може да създаде семейство ,сега какво в манастир ли да отиват..иначе за всичко др. съм съгласна..супер е….само че понеже аз се разкривам на още на първата среща,няма място за илюзии,а не кокетнича и не увъртам..не се и харесвам толкова много…
July 21st, 2008 at 8:06 pm
Ами нормално е човек да се притеснява. Особено в случай, че излиза с някой, с който вече са се опознали до някаква степен, а не се виждат за първи път.
Много е важно какво изживяване извикаш в главата си точно преди да направиш нещо! Донякъде зависи от това, как ще се развият нещата после — като това не се отнася само за срещите, ами и за всичко останало. Примерно е важно как се настойваш преди да седнеш да учиш… Което сигурно означава, че ако нещо е наистина важно за теб, трябва да се стараеш да мислиш по-малко за него и да го приемаш по-несериозно :-)).
За психологическите трикове — тези, които споменаваш са доста известни. Казва се “rapport”. Аз научих за тях от една книга по NLP (”Frogs into Princes”), но предполагам, че се срещат често в психологията така или иначе (NLP е малко противоречиво).