Напоследък все се каня да седна да пиша на тази тема, но нещо не остава време. Когато обаче днес прочетох една статия, за която ми бяха казали, а именно тази, се сетих именно за любовта. Ирония.. Както и да е, причнинно-следствената връзка не е чак толкова важна. Мисля накратно да представя любовта така, както я виждам аз - не по онзи сладникаво, та чак леко горчив начин, по който я представят по филмите и водейки се от който всеки тийнейджър си мисли, че всеки ден е влюбен. Точно обратното - мисля да представя какво е да си влюбен от скучната, прагматична, на моменти леко монотонна и отегчителна страна, която реално представлява битието на повечето хора.
Първо - любовта те връхлита неочаквано. С това нямам предвид представата на повечето млади хора, че както си вървиш по улицата ще се блъснеш в него/нея, ще го погледнеш в очите и изведнъж ще се влюбиш. Лично за мен любов от пръв поглед няма, но за това по късно. Под “неочаквано” имам предвид, че когато си опознал някого много добре, изведнъж си даваш сметка, че го обичаш. Може вечерта да не си мислил по този начин и като се събудиш да осъзнаеш, че си влюбен - при всеки е различно, но определено е неочаквано. Изключение правят хора, които си поставят като самоцел да се влюбят - за тях всеки един ден минава в очакване за влюбване. Понякога човек може искрено да се изненада от субекта, в който се е влюбил, но животът е такъв - изненадва ни когато и с каквото най-малко очакваме.
Второ - аз не приемам любовта от пръв поглед. Тук все ще се намери някой да ме опровергае, разправяйки ми колко пъти се е “влюбвал” от пръв поглед. Реално да обичаш - това означава да познаваш някого много добре и да го приемаш с всичките му странности и особености. Да кажеш, че си се влюбил в някого, когото не познаваш - това означава да кажеш, че си харесъл външността му, което реално не е любов, а чисто плътска потребност. Както казах - любовта се корени именно в познанието.
Трето - любовта е абсолютно уникална. За тази точка нямам “научно” доказателство и все пак това е моята гледна точка в живота - човек не се влюбва два пъти. Най-малкото влюбиш ли се един път трябва да си най-големия глупак ако позволиш на човека, коготo обичаш, да си тръгне, а ти да започнеш да търсиш друг. Смешни са ми тийнейджърите, който всяка седмица са “влюбени” в различен човек - хора, все още неозрели за любовта, е поначало нелепо да разправят, че са се влюбвали, още повече по 5 пъти на месец.
Четвърто - любовта се изтърква. При всички положения рано или късно монотонността идва и в най-романтичните връзки. Когато познаваш някого дотолкова добре, че да не може да те изненада с нищо, е трудно да запазиш младежкия ентусиазъм и фантазиите от зората на влюбването си. Не че любовта умира - нищо подобно, но просто не е същото като в началото. По-скоро бурната и необмислена любов се трансформира в един нов тип чувство - по-улегнало, по-сигурно и стабилно. Малко е спорен въпросът коя от двата вида любов е по-хубава, но лично според мен всеки тип любов си има своя чар и в различните етапи на живота си човек търси различни неща.
Пето - любовта не е секс и сексът не е любов. Нито това, че правиш секс с някого означава, че го обичаш, нито това, че не правиш секс с някого означава, че не го обичаш. Любовта е потребност на душата (в психологията под “душа” се разбира “психика”), а сексът е потребност на тялото. Да сравняваш любовта със секса е все едно да сравниш това, че си гладен с това, че ти се излиза - две различни потребности, нямащи почти нищо общо помежду си.
Може още много да се пише на тази тема - това е един от изконните философски въпроси, които изчерпване нямат. Никой не може да претендира за 100% достоверност на разсъжденията си, позоваващи се главно на личен опит и на това, което е чул/видял/прочел от други източници. Аз все още съм твърде млада и неопитна за да твърдя, че виждането ми за живота е единствено, абсолютно и непогрешимо, но поне засега никой не ми е показал/доказал, че не е така, следователно - приемам всичко за вярно, докато бъде доказано противното. Макар че… щом за няколко хиляди години никой не е доказал нещо крайно и неопровержимо по въпроса, едва ли това ще стане и за остатъка от моя живот.
Entries (RSS)
May 22nd, 2008 at 1:36 am
Много добре написано
Просто нямам думи (освен може би да се поспори по трета точка). Човек може да се влюби два пъти (може и повече), но всеки път е уникално. И втората (а защо не и третата) не премахва първата, а само леко я изтиква на заден план. Любовта си остава любов 
Аз също не мога да претендирам за абсолютност и непогрешимост, но мога да претендирам, че за мен е вярно. За всички останали точки те подкрепям изцяло 
May 22nd, 2008 at 10:55 am
Аз по-скоро имам чувството, че говориш за привързване така, както го описваш.
May 27th, 2008 at 6:01 pm
Абе ти сигурна ли си че си на 20. Доста мисли като за момиче на тази възраст?!?!
June 4th, 2008 at 6:28 pm
Прави впечатление, че на статията за свалките и закачките има (цели) 16 коментара а тук само 3 и то така… някакси с “половин уста”… по един ред….(като единия си е даже закачка към автора…)
Явно е защото любовта идва след свалките и закачките… и не е толкова интересна
малко ми напомнят за насладата от лова и за спокойствието след като си хванал (отстрелял:)) нещо…
Почти всеки нормален човек би трябвало да се наслаждава повече на вече извоюваните победи… а не да се захласва в стратегии за следващия лов…
Но сте прави де, любовта не е интересна, тя е скучна, еднообразна… всеки ден едно и също…
Закачките с нови хора (всеки ден!) са много “по-яко” изживяване…
но… (винаги - но)…. всички тези които много писаха как да: “се свали момиче”, “се изчука приятелка”, “станем най-добри свалячи/ки”… много ми се иска да напишат пак какво мислят по въпроса когато станат на по 35 години…. а на 45?… а на 55?!?
Тогава единственото което има човек е любовта… такава каквато си е.. скучна, еднообразна, сива просто най-добрата!!!
(Отбележете, че в целия отговор не се прави никаква разлика м/у мъже и жени… Да, нарочно е!)
June 5th, 2008 at 4:09 pm
Любовта е абстрактно понятие, измислено от човека, за да нарече с дума едно от най-великите неща, създадени от Природата за размножаване и запазване на човешкия вид. Ще изложа моите разбирания под формата на спор с авторката.
). Затова можеш да се влюбиш само след като си опознал човека. Всичко друго е полов нагон, предизвикан от външните полови белези на самката или самеца.
1. Любовта не те връхлита неочаквано. Макар че всеки човек е уникален, има много хора по света, които са много близки по характер, разбирания, умствен багаж, чувство за хумор и дори по биологични показатели (феромони и такива неща). Когато срещнеш такъв човек от другия пол и разбереш, че той е точно такъв (както се казва, близки сте по душа), тогава мозъкът ти изпраща сигнал, че този човек е подходящ за дълготрайна връзка и създаване на поколение. Съжалявам, че пиша по този неромантичен начин, но наистина е така. Ако има някакъв Бог, то това е Природата (в случай, че не сме просто един експеримент на извънземните
2. Тук съм съгласен. Няма любов от пръв поглед. Вж. точка 1.
3. Любовта не е уникална. Вж. точка 1. Срещнал си един от хората, които ти пасват и си се влюбил в него. Не можеш да си сигурен обаче, че някъде във Финландия например не живее човек, който ти пасва още повече по всички показатели и който ще е идеален партньор в твоя живот. Избираш си това, което е най-добро в момента.
4. Любовта не се изтърква. Сексът се изтърква. Ако любовта се изтърква, тогава намереният партньор не е подходящ.
5. Доста шаблонно разсъждение. Да, наистина е така, но е научно доказано, че сексът укрепва отношенията между партньорите, сплотява ги, което пак е свързано с предстоящото отглеждане на децата. Както знаете, хората не захвърлят бебетата си веднага след раждането да се оправят сами. Няма да обяснявам за отделянето на различни химически вещества в мозъка, можете да го прочетете в интернет. Просто ще кажа, че когато правиш секс с някого, когото (така да се каже) не обичаш, това е просто вкарване на пръчка в дупка. Нещо, което и мъжете, и жените могат да правят сами с помощта на ръцете си или различни уреди, създадени за тази цел.
В заключение ще кажа, че колкото и различни философски и абстрактни науки да измислим, човек си остава едно животно, млекопитаещо, и всичко е създадено така, както може да се наблюдава при най-различни животни.
June 12th, 2008 at 9:40 pm
Dosh, ти си грубиаянин
и изобщо не си романтичен…. как не те е срам :Р
July 8th, 2008 at 3:15 pm
nqma nujda da se predstavq neshto koeto vseki poznava - izlishno e… posle tq ne e neshto, a chuvstvo, sila, koqto te vodi i spira
zashto e nujno da se komentira? ima romantichna, strastna ili platonichna liubov vseki si q vijda nqkyde v nqkogo i kakyv e problemyt?! aaaaa ami da. taka e. chesto q namirame v poveche ot edin chovek nali? mhm i tova e problem za onezi, koito si mislqt che sa nezamenimi i bezcenni… galqt egoto si s pohvala, che nqkoj im e obyrnal vnimanie i si mislqt che sa bogoizbrani… jelaq im uspeh! moje edin den da stanat takiva
dosh kak shte nareches privyrzanostta mi kym myj, s kogoto imam vsichko ot pyrviq mig? zashto tvyrdish che neshto go nqma kogato to ti vadi ochite?!
ima liubov ot pryv pogled i e po-polezna ot predvaritelno planiranata ili naglasenata, zashtoto vseki ima intuiciq i e hubavo za nego da q poslusha po tezi vyprosi