Като коренячка пловдивчанка (гордея се да се нарека пловдивчанка и не напирам да ставам псевдо “столичанка” - от онези, които и без това станаха прекалено много) съм имала възможност за моята крехка възраст обстойно да наблюдавам живота в нашия град, с всичките ни характерности и особености. За това време няма как да не ми е направило впечатление едно явление, гротескно характерно за града (а предполагам и не само за него). Аз условно го наричам “пловдивски синдром” и накратко го охарактеризирам по следния начин - при сравнително високо ниво на безработица (спрямо средната за страната) Пловдив е градът в България, с най-много кафенета на глава от населението, които са пълни през цялото им работно време! Същият онзи окайващ се, постоянно оплакващ се от липсата на пари пловдивчанин, прекарва основната част от ежедневието си в кибичене по кафета и обсъждане на минаващите пешеходци (най-вероятно търсещи свободно кафене). Това звучи малко парадоксално.
Факт е, че ако минеш по Главната през работен ден, през време, което вземайки предвид всички възможни почивки, се пада работно, ще установиш, че всяко от т. нар “клюкарски кафета” (а и не само те) е препълнено и няма никакви свободни места за сядане. При това по центъра е толкова населено, че за да маневрираш между преминаващите хора трябва да проявяваш умения, необходими за висшия пилотаж. В магазините винаги има тълпи от пазаруващи хора. Дори и пейките в парковете са пълни (и то не предимно с пенсионери). Ученици и “бедни студенти” пък се чудят в кое кафе да седнат след като станат от това, в което са в момента (всичко това през учебно време). Където и да минеш - улиците, спирките, супермаркетите - навсякъде хора. Трафикът по улиците се характеризира с редовни задръствания. А като погледнеш хората - настроението е такова едно весело, лежерно, приятно и леко - ще си кажеш хора без проблеми и грижи, материално осигурени и стабилни хора - щастливци.
От друга страна когото и да попиташ от същите тези хора дали се чувства материално стабилен, ще чуеш една тирада за това как изнемогва, как едва вързва двата края, как от няколко месеца не може да си намери работа, защото разбираш ли, безработицата била голяма. Ще ти каже колко големи са разходите му/й и как се чуди от къде да си набави необходимите пари (ами как - жизнената необходимост от ежемесечната смяна на гардероба, отдавна излезнал от мода, не е чак толкова евтино за един “безработен”). Шофьорите пък се оплакват от цените на бензина (още малко ще се принудят хората с автобус да ходят до кафето в другия край на града, резил!). Майки, видящи по бутиковите магазини по центъра, взаимно се оплакват за ниските майчинства и детски надбавки. Мъже, водещи до себе си кукли барбира, чието облекло може да изхрани за един месец дете от дом за сираци, се вайкат, че бизнесът не върви. Травестити, чиято месечна поддръжка по външността им излиза повече от сравнително висока заплата за страната, се оплакват, че са недооценени от “спонсорите им”. Малолетни “кукли”, с заветна цел в живота да станат манекенки или мутреси, се оплакват, че техните не им дават достатъчно пари и че вместо телефона за 1000 лв са им купили този за 890 лв, който от преди цели два месеца не е модерен и актуален. Ако питаш тези хора кой е виновен за “плачевното им положение” ще чуеш следните възможно отговори: а) безработицата или б) държавата като цяло.
Пловдивчани, принципно причисляващи себе си към ниската или средната прослойка на обществото, са впечатляващо информирани за последните модни тенденции в почти всяка сфера, съвсем прецизно и точно различават марковите от “останалите” дрешки, скъпия от евтиния телефон, добрата от лошата кола, качествената техника, модерните патъчки, актуалните аксесоари и дрънкулки, офертните имоти и т. н. Ако запиташ тези хора коя е за тях ако не идеалната, то поне предпочитаната работа, определено ще получиш като отговор нещо от сорта на: “седиш на бюро, по възможност не правиш нищо, компютърът и интернетът са задължителни, не се занимаваш с досадни клиенти, плаващо работно време, непълен работен ден, събота и неделя, както и всички празници се почива и задължително заплатата да е над 500 лв, иначе просто не ме занимавай”. Естествено всеки би искал подобна работа, разликата е, че при описания пловдивчанин ако не е максимално близка до описаната работа, не би грабнала интереса му. Абе и “по-мръсна” работа би се навил да върши, стига само “пари да падат”. Не за друго, просто пловдивчанинът е човек с “реална самооценка”. Че как няма да е високо нивото на безработица?
Не искам да обидя някого с горенаписаното. Естествено има много хора, които си се трудят честно и почтено за мизерните си заплати и едвам смогват да си платят основните сметки. Има и такива, които имат много и са си го постигнали по редовния начин. Но.. като че ли никой от тях не тръби наляво и надясно колко зле е. Този тип хора през работно време са си по работните места, а не по кафетата. Тук дори и интервюта за работа се провеждат в кафенета (и не, нямам предвид ресторанти)! Позата сред някои съграждани е достигнала огромни размери. По мои лични наблюдения точно тези, които са наистина зле, седят, търпят и си мълчат, а не бият барабана колко зле са всъщност. Господа позьори, преди да обвинявате държавата, проумейте едно - държавата, това сте вие…
Entries (RSS)
June 3rd, 2008 at 7:23 pm
Написаното важи с пълна сила и за Плевен.На местата в текста заместете “Пловдив” с “Плевен” и “пловдивчани” с “плевенчани”.
June 3rd, 2008 at 9:09 pm
Браво;)
То ако заместиш в текста “Пловдив” с който и да е по-голям Български град, пак ще е истина… за съжаление…
June 3rd, 2008 at 10:29 pm
Определено е пловдивско това :-P. Иначе си права, но не само за Пловдив, а където, където и да е в България. Включително и в столицата е така.
June 4th, 2008 at 7:29 am
То май си е човешка черта по-скоро. И в Русе е е така, и в Сливен е така, и във Варна. Не се сещам за град в милата ни Родина, в който да не преливат барчетата от посетители, които иначе се оплакват от нямане.
В интерес на истината добър анализ, но не зная защо се очудваш на това
June 4th, 2008 at 1:22 pm
О, да
Този синдром отдавна съм го забелязала и споменавала и аз. Абсолютно е така.
Пловдив е най-лежерният град - кой каквото прави, кафенетата са пълни. Винаги.
Аз съм от средно трудещите се, средно заплатени, но не се оплаквам - при мен парите са правопропорционални на свършената работа. Който работи, ще яде, един вид.
И въпреки това, ми се случва сравнително често да избягам за час от работа (просто мога да си го позволя), и да ида на някое кафене или на разходка. Ей така.
Духът, духът на града е такъв
June 4th, 2008 at 4:34 pm
Да, както каза Светослав, това с пълна сила важи и за Плевен. И аз съм се чудил какво правят тези хора и защо не са на работа. (Най-интересното е, че в събота-неделя центърът и кафенетата опустяват и няма никого по улиците. Сигурно отиват на село.
) Имам две предположения:
1. Ако не говорим за ученици или студенти, а за хора в трудоспособна възраст, то това, най-вероятно, са хора със собствен бизнес. Не бих ги нарекъл бизнесмени, а фирмаджии и даже мошеници. Отварят си едно магазинче за парцалки, наемат 25-годишна самотна майка с едно дете за мизерна заплата да им стои в магазина през цялото време (включително в събота, неделя и по празниците) и отиват да висят по заведенията и да обсъждат бъдещите си бизнес планове със същите идиоти като тях.
2. Това са хора, чиито любими майчици мият кенефите в Гърция, Испания и Италия и живеят като животни в тези страни, за да може любимият им синчец да си пие кафенцето на центъра с огромен ланец на врато и мутра, все едно изсечена с брадва от пън.
Това не е пловдивски синдром. Това е български синдром. Едните не искат да бачкат, а само да лапат парички, другите искат ако може да им се върши много най-различна работа от специалист с три висши, но да му плащат минималната. Абе к’во да ви разправям и без това знаете какво е положението.
June 6th, 2008 at 12:52 am
Брех, ти откри Америка!
Много си назад с материала.На 16 ли си?
Стилът ти на писане е на нелепо ниско ниво, по-добре не се излагай като излагаш на показ повърхностните си разсъждения.
Критикуваш, че хората висят по кафетата, а ти ? Ти висиш пред скапания си монитор и словоблудстваш.Ха.
Коренячка пловдивчанка от Тракия?
И…който ти е казал да се пробваш с писането…явно е голям сеирджия.Не ти се отдава. По-добре събирай статиики. Или салфетки…
Със здраве.
June 6th, 2008 at 10:26 am
Според мен 90% от нещата си ги описала не като коренячка пловдивчанка.Мога да споря. Не знам от колко поколения фамилията ти е тук, не знам в кой квартал си израснала, но аз, кършиаклия ти казвам, че хората, които са го казали, са прави - такъв е духът на града. Пък мутресите и фешъните са мода, с годините изчезват. Разликата между културата и позата е малка - да си повярваш.
June 6th, 2008 at 11:58 am
Не можа да ме трогне написаното, макар и аз съм от тези дето “висят пред скапания си монитор” през по-голямата част от свободното си време.
Такъв е живота, дори и представен от теб по толкова елементарен начин. Понякога не е нужно да се мъчим да разбираме другите, които в случая са представени като грешници, заради това, че живеят живота си по начин, който не ти отърва.
Бу казa: Духът, духът на града е такъв
June 6th, 2008 at 6:16 pm
@anna като не ти харесва как пише Михаелина просто не я чети. На нас си ни харесва и даже смятам че стилът и е доста добър за толкова младо момиче. Айде със здраве.
June 8th, 2008 at 10:31 pm
Проблема не идва ли от това че в Пловдив има само едни център? За работещите не знам, въпреки че имаме фирма за кетъринг която носи всичко в офиса - супи второ, десерт, безалк. и т.н. платени от компанията, понякога ходя до мола срещу Хемус за да обядвам и пия кафе, въпреки че това ми е над 2 километра? Просто никой не ме дебне колко минути седя пред компютъра, гледат каква работа е свършена.
June 9th, 2008 at 12:03 pm
Анна, след като прочетох статийката, направих същото и с коментарите, въпреки че съм от тези, които работят и нямам много свободно време и …. ти се чудя на агресивната самоувереност. Евала на момичето! Да, не открива топлата вода и това си го знаем, че е истина за всеки град в БГ, но тя не ангажира никой с мнението си. Спаред теб да поощряваме ли тези, които тя визира в статията си?! /Това е знак за риторичен въпрос/ ,а относно стилът и на писане … ще те посъветвам да си малко по- позитивна …
June 10th, 2008 at 1:45 pm
Щом човек може да си го позволи - нека го прави. И аз съм кореняк пловдивчанин, но се наложи да живея в София и постоянно си мисля как да се върна и да пия бира в Таксима, докато зяпам безцелно над града в продължение на часове.
June 19th, 2008 at 11:11 pm
Нека си признаем, че всички обичаме да “висим безцелно” по кафетата! Млади и стари! Малки и големи! Това си е идеалната почивка! Това си е и идеалното разсънване! Това си е идеална.. мога да продължа цял ден! И всички знаем, че не е най-доброто нещо на света.. просто ни се иска и го правим! На който не му харесва - да се изнася
Ако няма толкова кафета, дали ще има къде да висим? Айде затваряйте ги и няма са му мислите!
June 20th, 2008 at 10:09 am
Дааа, определено описанието важи не само за Пловдив, но и за сигурно всички останали градове в България, с изключение на София. Преди да дойда да уча и за сега да живея в София и мен ме дразнеше същото нещо в Бургас. Но сега осъзнавам, че всъщност това е начинът на живот в по-малките, в провинциалните градове - това е един спокоен живот, липсва динамиката на ежедневието, но в това е чара на тези градове. Това не значи, че хората са лентяи - а може и да са и именно по тази причина да няма друг град за момента, който по някакви показатели да съперничи на София. Но нека не гледаме само негативно на това, защото в Бургас може да не се печели толкова, колкто в столицата, но поне времето минава бавно, има една особена атмосфера на тишина, спокойствие, неангажираност на мислите.
Темата предрапозлага към много разсъждения за душевността на жителите на отделните градове. Поздрави, че си избрала да пишеш за това.:)
June 20th, 2008 at 10:31 am
как може човек да се свърже с теб за да ти направи предложение (професионално)?
Милан.
June 25th, 2008 at 7:10 pm
Е не всички говорим “меко”…мога да кажа че в Пловдив се говори доста правилен български…а по повод “Пловдивския синдром”…аххх за съжаление съм съгласна изцяло с това.
July 7th, 2008 at 8:37 pm
slunce ne znam po kakvi kafeta si sedqla no 4estno kazano ne si mnogo prava. Ne sum rabote6ta istina e u4a, no nqma 4ovek koito da ne obi4a da sedi po kafeneta,taka 4e ne vijdam kakuv e problema. Ti si plovdiv4anka ot mnogo vreme taka li? Dobre a vlizala li si v kafeneta kato bezistena, durvenoto i roxa mai ne si. Tam prekarvam sigurno 70 % ot svobodnoto si vreme i moga da ti kaja 4e ne sum 4ula i 4ovek da se opla4e za ne6to. razhodi se po pove4ko mesta predi da po4ne6 da govori6 4eda visi6 v kafeneta i da si govori6 s priqteli e sindrom.
July 8th, 2008 at 2:55 pm
mi da taka e uj bezrabotnite namalqha , no kafetata sa si vse taka pylni , kakto i kogato horata bqha bez rabota, ama sega pone ima s kakvo da si platqt kafenceto