“Добрите момичета си седят у дома” - това беше казала преди време бабата на един познат. Той естествено й беше отговорил нещо от сорта на: “Ами като си седят у дома аз как да ги срещна?”, което напълно беше отчаяло горката жена, правеща последен опит да вразуми внука си. Но всъщност въпросът е принципен - общоприето сред “по-старите поколения” е ученолюбивите, скромнички домошарчета да бъдат давани за пример като добра съпруга/съпруг и образец за подражание. Сред останалата част от обществото точно обратното - този тип леко интровертни персони се възприемат по-скоро за “задръстени”, “зубъри” и прочие. Не ме интересува кой е идеалният пример за подражание, по-скоро ми е любопитно защо с течение на времето традиционните добродетели са се изопачили и са се трансформирали едва ли не в недостатъци и защо хората са така озлобени към този тип поведение, който принципно не пречи на никого.
Кога скромността се превърна в недостатък? Аз много ценя и се радвам на скромните хора. И без това останаха твърде малко такива, а показността е станала мода. Виждала съм много пъти как хора, чието поведение по-скоро би могло да бъде отчетено като пропаднало, се подиграват на скромни личности. Едно време бях казала, че скромността е за тези, които нямат какво да покажат, но по-скоро така оправдавам собствената си егоцентричност. Скромността може да е недостатък само в общество като нашето - където скромните хора са тъпкани и вечно прецаквани, недооценявани и използвани. Хубаво е да знаеш собствената си цена - това може би е перфектният баланс между скромността и горделивостта, но да не се изтъкваш при всеки възможен повод определено НЕ Е недостатък, нито е повод за срам.
Срамът. Мразя срама дотолкова, доколкото той е пречка за развитието на всяка личност, но да си срамежлив нито е повод другите да ти се подиграват, нито е порок. Виждала съм как в компания ако се заговори примерно за секс и някой видимо се притеснява от темата, моментално целият групов интерес се насочва към него, започват да му се задават неудобни въпроси, започват се базици на общо основание, от което притеснението на въпросното лице видимо нараства. Това не ми се вижда нормално поведение. Макар че този вид подигравки са характерни повече за тийнейджърите, не веднъж съм наблюдавала хора, прехвърлили 40-те и претендиращи за зрялост, да проявяват същото злобно, инфантилно поведение.
Независимо дали си ученик или студент, учиш ли сериозно - това се приема от всичките ти съученици или колеги за странно и ненормално. Едно време, много отдавна, и аз учех доста, но с течение на времето амбициите, които ме водеха дотогава, ми се видяха по-скоро глупави. Именно амбициозни са подобен тип хора. Има два начина да успееш в този живот - единият е с нахалство и връзки и е особено характерен за упадъчни държави като нашата, другият е със знания и умения и е така да се каже (както е модерно) “европейският начин”. В крайна сметка такива като мен, които ни мързеше да учим, се набутахме в разни пловдивски, софийски, технически и сие български университетчета, в които обучението си е чиста порнография. Който имаше малко повечко парички пък влезна в разни европейски колежи, НБУ, БСУ и т.н., или пък в някое неизвестно университетче в чужбина. Тези, които обираха подигравките през толкова много години отидоха в едни от най-желаните университети в световен мащаб. Ако това не е амбициозност, не знам какво е. В Америка кадрите от тези университети ги взимат на работа в големите компании още преди да са завършили, а ние тука завършваме и после чистим тоалетни (образно казано) 
Отново се отплеснах по темата. Не мисля, че има нужда да продължавам с изброяването, а и да продължавам едва ли ще открия някоя от едновремешните добродетели, която всъщност да е лошо качество. Дори и затвореността и необщителността са по-добри от това да си примерно “съвременна общителна жена” (разбирай кварталната уличница, обиколила всичките легла на мъжете в квартала) . Имаше дори един такъв виц:
Кума Лиса и Кумчо Вълчо се оженили. След девет месеца тя родила прасенца. Прибира се Кумчо Вълчо, влиза вкъщи и започва да вика на благоверната си:
- Курво рижа, защо си ми родила прасенца?
Лиса го поглежда изпод вежди, слага ръце на кръста, тропва с крак и казва:
- Първо: не съм курва, а съм общителна! Второ: не съм рижа, а светъл махагон и трето - като ми се прибираш всяка вечер пиян като свиня какво да ти родя?!
Entries (RSS)
July 7th, 2008 at 1:54 pm
Няма връзка. Скромността не е полезно качество, особено днес, когато за да те оценят подобаващо трябва да се (само)изтъкнеш. Само по приказките принцове целуват заспали красавици. В днешно време трябва, задължително е да можеш да си правиш добър маркетинг. И това няма нищо общо със “съвременната общителна жена”, както ти я описваш. Успелите хора хем учат, хем умеят да демонстрират качествата си. Скромността не е повод за срам, но определено е недостатък на характера.
July 7th, 2008 at 3:05 pm
Когато действията ти и работата ти говорят сами по себе си за теб, или когато другите те хвалят, това е по-добро и по-стойностно от каквато и да е самореклама, която в повечето случаи може да мине само за самовлюбеност и грандомания.
Нека не бъркаме скромността с глупостта - скромност е като направиш нещо да не биеш барабана колко добре си го направил, колко велик си, как другите са го направили по-зле и т.н. Глупост е да не правиш нищо, да си неинициативен, да не демонстрираш възможностите и качествата си или когато ти предложат възможност, да откажеш.
July 7th, 2008 at 3:18 pm
Май се разминаваме с дефинициите.
July 7th, 2008 at 4:30 pm
“Скромността е добродетел, която краси онзи човек, който няма абсолютно никакви други добродетели.” Казал го е онзи, чието име написах по-горе. А иначе ми се струва, че и ти май спадаш към категорията на нескромните, след като изтъкваш себе си като една нереализирана “олимпийска надежда”. И, между другото, добродетел е от женски род - явно и на този урок не си присъствала, което потвърждава наблюденията, че не спадаш към скромните (не си стояла в час).
July 7th, 2008 at 10:08 pm
Това че има хора , които непрекъснато се самоистъкват е така.Но работата не е за приказване а за работене.А как тези хора с престорена заинтересованост успяват да впечетлят тези от които зависят е чудно.
July 7th, 2008 at 10:44 pm
Скромността е голямо качество. Но скромни са наистина тези, които са личности и могат. Това са хора без комплекси или поне с по-малко от нескромните. А обратното на скромността, както и да го наречем е не само недостатък на характера, но и голяма слабост. Защото е своего рода избиване на комплекси. А относно моженето, когато човек може и знае, то не остава скрито. А зависливите и злобни хора, дори да им го навреш в носа, пак няма да го видят или признаят.
Статията ми хареса. Единствено последния виц и епитетите в него “намирисват” малко на съвременна разкрепостеност
July 8th, 2008 at 10:28 am
Съгласна съм с Людмил - аз също смятам истинската скромност за част от хората, които знаят, могат и знаят това, затова няма нужда да се доказват. Обаче това, което се дефинира в статията ми намирисва баш на задръстеност - т.е. безволеви личности, които и да имат качества нямат силата да ги показват и развиват. И аз съм учила много, но същевременно съм имала време и за нормални тийнейджърски занимания. А тези, дето само зубрят го правят, защото се страхуват да се захванат с нещо различно.
July 8th, 2008 at 2:45 pm
skromnostta kolkoto krasi choveka, 2 pyti poveche mu vredi, uvajaemi dami i gospoda! nqmam za cel da vi davam primeri, zashtoto jivota e dostatychno ubeditelen, no bydete iskreni i si priznajte, samohvalkovcite pechelqt vinagi ne e vajno kolko znaesh i kakvo znaesh, vajno e zashto go znaesh, Mariq… ako vsichko, koeto znaesh, ne moje da ti e polezno kogato si v nujda, za kakvo si govorim? vinagi e nujno da se dokaje neshto, koeto tvyrdim che go ima, inache moje samo da si pleshtim gluposti i da se imame za veliki…
July 8th, 2008 at 5:25 pm
“Добрите момичета си седят у дома” | Михаелина Лилова…
“Добрите момичета си седят у дома” - това беше казала преди време бабата на един познат. Той естествено й беше отговорил нещо от сорта на: …
July 11th, 2008 at 1:54 pm
Вярно, вярно, вярно ми се струва написаното от вас!
July 12th, 2008 at 12:09 am
Вярно, вярно, вярно ми се струва всичко, което казвате!
July 14th, 2008 at 9:07 pm
“…по-скоро ми е любопитно защо с течение на времето традиционните добродетели са се изопачили и са се трансформирали едва ли не в недостатъци и защо хората са така озлобени към този тип поведение, който принципно не пречи на никого.”
С една дума отговорът на въпроса ти е “бунт”. …а в исторически план, може би двете световни войни, са крахът на с-мата на “добрите”, в наши дни войните във Виентам, а сега и в Залива….всичко това са го “измислили” онези “примерните”. В по-практичен аспект момичетата и момчетата от моето поколение, които са излезли навън, са намерили много повече “на улицата” отколкото в образцовите соц домове и училища, от детството ни.
July 15th, 2008 at 1:06 pm
Ей, Михаелина, как успяваш да събереш толкова много дебили на едно място?
July 23rd, 2008 at 2:18 pm
Ми сигурно не и е лесно
“дебилите” по принцип са си скромни
“Виктор” е абсолютно прав! цялата работа е в бунта…
- за справка “Феминистки движения” появяващи се към края на 1-вата световна война
и да ви кажа кой седи в началото на цялата бунтарщина…?
Жените
Бе както и с ябълката в райската градина, пак прецакахте всичко
August 9th, 2008 at 2:18 pm
Хубави неща си изтъкнала, Михаелина, а относно коментиращите умници: малко сте се объркали! Това, че “самохвалковците” печелят в реалния живот, не променя факта, че скромността е добродетел, ами просто изтъква това, че света е бая сбъркан и бавно, но сигурно отива по дяволите.
August 20th, 2008 at 8:43 pm
Добрите момичета си лягат рано за да могат да се приберат навреме в къщи!