Михаелина Лилова

Вчера гледах един филм, в който една от главните героини трябваше да направи списък на всички мъже, с които е спала. В крайна сметка се оказаха 42-ма, а тя беше ужасена от бройката. В последствие се успокои от факта, че бройката на приятеля й е по-голяма. Героинята беше на 35 години. Ако приемем, че е започнала полов живот на 16, това прави по 2,2-ма мъже на година, което реално хич не е много, но погледнато на пръв поглед изглежда леко стресиращо. Всъщност означава ли нещо бройката на сексуалните партньори, когато не е съотнесена спрямо възрастта? Впрочем дори и тогава от значение е също времето, за което е натрупана. Колко точно е”много” и еднакво ли е при мъжете и жените?

Колко мъже са много? Определено различните хора биха казали различно число. Това, което е нормално за един, е неприемливо за друг и безразлично за трети.  Общо взето съм забелязала, че ако си жена, винаги си съдена за броя на сексуалните си партньори. Може би поради тази причина сред женското съсловие се е наложило едно неписано правило да не се говори на тази тема. Възприело се е, че една жена не се пита за две неща - за годините и за броя на партньорите. От друга страна, това табу върху темата събужда любопитството, особено мъжкото. Пълното неведение от своя страна води до зараждането на “митове” и до слагането на етикети. Един от митовете, за които се сещам в момента, е за “тройното правило” - когато жена казва бройката на сексуалните си партньори, то тя я разделя на три, а когато мъж бъде запитан за същото - той умножава по три. Дали има нещо вярно? И да има, ние няма как да разберем, особено ако искаме да говорим за “по принцип”.

Всъщност има ли толкова съществени разлики когато говорим за мъж и за жена? Жените отдавна са съдени и безмълвно е изисквано от тях да се държат като светици, за да бъдат приобщени към “нормалното” общество. На мъжете се гледа по-небрежно и не толкова осъдително, сякаш се е приело, че те са си грешни по природа и като не можем да го променим, можем поне да се примирим. Реално на една и съща човешка история би се гледало с различни очи и спрямо различни морални норми ако главното действащо лице е жена и ако е мъж. Може би просто живеем в сексистки свят?

На практика на мъж с “много” на брой сексуални партньорки се гледа като на “играч”, “сваляч”, “женкар” или просто като на “нормален” - все положителни определения. На жена с “много” сексуални партньори (дори и този брой да е по-малък, отколкото на въпросния мъж) се гледа просто като на курва. Реално обаче, за да претендираме, че оценката ни е обективна, трябва да съотнесем и много други фактори към крайната си присъда.

Времето определено е фактор - не можем да сравняваме едно 18-годишно момиче, спало с 50 мъже и една 45-годишна жена, в чието тефтерче фигурира същата бройка. Реално обаче въпросното девойче след 18-тата си година може да се задоми и ставайки на 45 все още сексуалните й партньори да са 50. Това прави ли двата случaя еквивалентни? Не мисля. Един и същи опит (или по-скоро бройка) може да се натрупа и като светица, и като развратна блудница. Тогава не прибързваме ли малко с лепването на етикети? И всъщност изобщо работа ли ни е да съдим личния живот на хората дотолкова, доколкото той не ни късае - т. е. не е аморален, неетичен или изложен на показ?

Аз лично се възхищавам на жени, които успяват да се абстрахират от общественото мнение и живеят живота си по начин, който им е приятен и им идва отвътре, а не по такъв, който се очаква от тях.  Хорското мнение е важно само и единствено дотолкова, доколкото отговаря на личната ни ценностна система и възгледи за живота. Иначе никога не можеш да очакваш да видиш един и същ образ през изпъкнала и през вдлъбната леща.

This entry was posted on Friday, August 22nd, 2008 at 2:10 pm and is filed under Секс, Статийки. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.