Живеем във век, в който да си жена не е както преди 100 години примерно. Жената отдавана не е онази домакиня, задължена да носи фусти и поли, нямаща право на глас, вървяща като част от инвентара на мъжа си. В нашето време вече се говори за съвременни жени. Като пример за такива ни се дават литературните (и телевизионни) героини като Кери Брадшоу или Бриджит Джоунс например. Оставаме с впечатлението, че съвременна е тази жена, която притежава няколко основни качества - кариеристка, независима, реалистка, свободомислеща, разкрепостена, търсеща Идеалния, поради което често остава неомъжена до 30-те си години. Но не е ли това самотна жена? Това ми напомня за един виц:
Един сладострастник обяснявал на своята компания какво значи съвременна жена.
- Съвременна жена е тази - уточнил вещо той, - която има мъж и любовник.
- Но това е улична жена - поправили го от компанията.
- Не. Улична жена е тази, която има мъж и няколко любовници - въэразил сладострастникът.
- Но това е пропаднала жена - обадили се от компанията.
- Пропаднала жена е тази, която няма нито мъж, нито любовник - заспорил сладострастникът.
- Но това е самотна жена - намесили се от компанията.
- Не, самотна жена е тази, която има само мъж - заключил сладострастникът.
Малко се раздвоявам в търсенето на точното определени именно поради разминаването в различните в мнения относно отношението на съвременната жена към съвременния мъж. Гледните точки са много и бих казала леко противоречиви. Ако трябва да мислим крайно феминистки, тогава съвременна жена би следвало да е мъжемелачка, използваща силния пол само за задоволяване на сексуалните си нужди, тя трябва да е силна, отдадена на работата си кариеристка. Жената-хищник. (more…)
Entries (RSS)