Михаелина Лилова

Днес докато вървях под безмилостно печащото слънце, може би заради жегата, може би заради това, че слънцето ме беше понапекло доста, започнах да си мисля за хейтърството. Викам си - всеки казва, че съм хейтърка, може би трябва да мисля по-положително? Мислих си и за блога ми и за множеството негативни коментари - в мен ли е проблемът, в хората ли, не знам и аз, но си казах - трябва да напиша и нещо позитивно. Да ама какво? Вървя, мисля, вървя, мисля… Чудя се за едно положително нещо, за което да пиша.. Голямо чудене падна. Казвам си: “Е не може да няма нищо положително на този свят”. Стигнах до извода, че сигурно животът ми е гаден, щом не мога да се сетя за нещо положително. Да ама не. Може да се каже, че имам всичко, което ми трябва на този етап от живота ми - имам си семейство, приятели, невероятен приятел, прилична работа, карам образованието, за което съм си мечтала, е тогава какво не е наред? Започнах да мисля по-задълбочено. Казах си - ужким има доста положителни неща в тази държава, но някак си не си представям да пиша за хубавите планини и реки, за българското гостоприемство, за традициите… твърде клиширано ми се струва. Говорено, говорено, та чак изтъркано. А да тръгна да пиша за това как ми е минал деня няма да стане - все пак искам някой да го чете, или поне ако случайно някой се излъже да го чете, да не си каже: “Ебахти тъпотията” За да е нещо, ако не интересно, то поне актуално за всички, то трябва да засяга ежедневието на българина (все пак на български пиша, предполага се, че българи четат). Само да не е за секс - както се казва, тоя секс се изтърка, пък и като цяло леко комплексирани ми се виждат хората на тази тема - всеки има проблем, никой не иска да говори, а за някой хора проблемът е в отричането на проблеми

Та така - моята положителна тема? Ами не можах да измисля такава. Характерно за хората е, че когато са щастливи, доволни и позитивно настроени не им се говори - хубавите моменти се преживяват, те не се изказват. Същото важи и за положителните спомени - един щастлив спомен е много по-ценен, когато го запазиш за себе си, а не когато тръгнеш да го разказваш на всеки срещнат. Точно обратното - когато нещо те дразни, когато си недоволен от нещо, когато нещо лошо ти тежи или изливаш събраната жлъч на света, или си търпиш и трупаш агресия, за да я излееш по-късно наведнъж. Много грешни са и двата подхода. Но какво да се прави - хората сме си такива - несъвършени. Реално ако трябваше да се съди спрямо еволюцията кое е най-съвършеното същество на тази планета, сигурно отговорът щеше да е… хлебарката. Човекът щеше да е много назад.

Всъщност познавам и хора, които са изцяло положително настроени към света, дотолкова са оптимисти, та човек като ги види започва да е чуди дали това не е по-скоро умопомрачение. Честно казано им завиждам - хубаво е никой и нищо да не може да те ядоса, колкото и да се опитва и с каквото и упорство да подхожда. За жалост аз съм точно противоположната личност - дразня се и от най-малкото несъвършенство, нечестност, нередност. Обичам и да разсъждавам - върху всичко и всички. Все пак това мога - колкото и да се дразнят някои хора, аз мога да разсъждавам и го правя. Всъщност мисля, че хората се дразнят повече от положителните неща, отколкото от отрицателните - такива сме си всички - завистници. Понякога си мисля, че хората сме по-склонни да отделим един час да търсим кусури на нещо, отколкото просто да кажем едно “Браво”.

Всъщност какво ли се отплесвам и аз да пиша такива сложни и отвлечени неща, като и без това никой няма да ги чете… Не е достатъчно лекосмилаем и повърхностен този текст за да привлече нечие внимание..

И така.. дойде сезонът на горещите летни страсти, на незабравимите летни мигове, на бройкането, на свалките, на плажните флиртове, а за някой и на безразборния секс. Ако пролетта е сезонът на любовта, то лятото е сезонът на секса. Може би по някакъв особен начин горещите летни темпетарури се отразяват на мозъците ни, като ни карат да се държим различно - по-разкрепостено, с по-малко задръжки, отчасти забравяйки за комплексите си, по-самоуверено, по-наперено, с две думи всеки започва да се изживява като сваляч, като хищник и играч. На преден план излиза леко първичната ни същност, водена като че ли повече от инстинктите ни. Това поведение е доста несвойствено за някои индивиди и ги кара да изглеждат по-скоро нелепо, докато при други изглежда толкова свойствено и естествено, че си мисля: “Как съм могла да не ги видя в тази светлина и преди”.

Малко се отклонх от идеята си. Та става въпрос за свалките и за това колко жалки и нелепи са някои опити да бъдеш свален. Понякога си мисля, че при този подход, който виждам най-вече от страна на мъжката част искренно се учудвам, че поне едно 90% от мъжкото население на планетата не е девствено. Мисля си: “Коя ли жена би се вързала на това?”. А най-жалкото е, че някои се вързват. Всъщност защо трябва да гледам на жените като на жертви - повечето сме хищници. По-скоро мъжете попадат в капана ан женското желание, отколкото да им минават тъпите подходи и клишираните приказки и поведение.

Има няколко подхода, които са ми много противни при свалките от страна на мъжете. Един от тях е перченето. Седиш, гледаш - един пуяк се надува, надува, та чак ще се пръстне. Странното е, че той си мисли, че с това те впечатлява. Дали ще е с нещо от сорта на: “Гледай к’ва яка кола имам”, или “К’ви готини мускули имам”, или пък: “Джи-ес-емчето ми е пълно с номера на мацки” (които не знаят кой съм), или поведение от сорта на: “Гле’й ми газарските дрешки/цайси”… Смешници. Не бих могла да се впечатля от мъж, на който му пука повече за външния му вид, отколкото на мен, или който се впечатлява от такива елементарни номера. (more…)

Напоследък все се каня да седна да пиша на тази тема, но нещо не остава време. Когато обаче днес прочетох една статия, за която ми бяха казали, а именно тази, се сетих именно за любовта. Ирония.. Както и да е, причнинно-следствената връзка не е чак толкова важна. Мисля накратно да представя любовта така, както я виждам аз - не по онзи сладникаво, та чак леко горчив начин, по който я представят по филмите и водейки се от който всеки тийнейджър си мисли, че всеки ден е влюбен. Точно обратното - мисля да представя какво е да си влюбен от скучната, прагматична, на моменти леко монотонна и отегчителна страна, която реално представлява битието на повечето хора.

Първо - любовта те връхлита неочаквано. С това нямам предвид представата на повечето млади хора, че както си вървиш по улицата ще се блъснеш в него/нея, ще го погледнеш в очите и изведнъж ще се влюбиш. Лично за мен любов от пръв поглед няма, но за това по късно. Под “неочаквано” имам предвид, че когато си опознал някого много добре, изведнъж си даваш сметка, че го обичаш. Може вечерта да не си мислил по този начин и като се събудиш да осъзнаеш, че си влюбен - при всеки е различно, но определено е неочаквано. Изключение правят хора, които си поставят като самоцел да се влюбят - за тях всеки един ден минава в очакване за влюбване. Понякога човек може искрено да се изненада от субекта, в който се е влюбил, но животът е такъв - изненадва ни когато и с каквото най-малко очакваме. (more…)