Напоследък все се каня да седна да пиша на тази тема, но нещо не остава време. Когато обаче днес прочетох една статия, за която ми бяха казали, а именно тази, се сетих именно за любовта. Ирония.. Както и да е, причнинно-следствената връзка не е чак толкова важна. Мисля накратно да представя любовта така, както я виждам аз - не по онзи сладникаво, та чак леко горчив начин, по който я представят по филмите и водейки се от който всеки тийнейджър си мисли, че всеки ден е влюбен. Точно обратното - мисля да представя какво е да си влюбен от скучната, прагматична, на моменти леко монотонна и отегчителна страна, която реално представлява битието на повечето хора.
Първо - любовта те връхлита неочаквано. С това нямам предвид представата на повечето млади хора, че както си вървиш по улицата ще се блъснеш в него/нея, ще го погледнеш в очите и изведнъж ще се влюбиш. Лично за мен любов от пръв поглед няма, но за това по късно. Под “неочаквано” имам предвид, че когато си опознал някого много добре, изведнъж си даваш сметка, че го обичаш. Може вечерта да не си мислил по този начин и като се събудиш да осъзнаеш, че си влюбен - при всеки е различно, но определено е неочаквано. Изключение правят хора, които си поставят като самоцел да се влюбят - за тях всеки един ден минава в очакване за влюбване. Понякога човек може искрено да се изненада от субекта, в който се е влюбил, но животът е такъв - изненадва ни когато и с каквото най-малко очакваме. (more…)
Entries (RSS)