“Добрите момичета си седят у дома” - това беше казала преди време бабата на един познат. Той естествено й беше отговорил нещо от сорта на: “Ами като си седят у дома аз как да ги срещна?”, което напълно беше отчаяло горката жена, правеща последен опит да вразуми внука си. Но всъщност въпросът е принципен - общоприето сред “по-старите поколения” е ученолюбивите, скромнички домошарчета да бъдат давани за пример като добра съпруга/съпруг и образец за подражание. Сред останалата част от обществото точно обратното - този тип леко интровертни персони се възприемат по-скоро за “задръстени”, “зубъри” и прочие. Не ме интересува кой е идеалният пример за подражание, по-скоро ми е любопитно защо с течение на времето традиционните добродетели са се изопачили и са се трансформирали едва ли не в недостатъци и защо хората са така озлобени към този тип поведение, който принципно не пречи на никого.
Кога скромността се превърна в недостатък? Аз много ценя и се радвам на скромните хора. И без това останаха твърде малко такива, а показността е станала мода. Виждала съм много пъти как хора, чието поведение по-скоро би могло да бъде отчетено като пропаднало, се подиграват на скромни личности. Едно време бях казала, че скромността е за тези, които нямат какво да покажат, но по-скоро така оправдавам собствената си егоцентричност. Скромността може да е недостатък само в общество като нашето - където скромните хора са тъпкани и вечно прецаквани, недооценявани и използвани. Хубаво е да знаеш собствената си цена - това може би е перфектният баланс между скромността и горделивостта, но да не се изтъкваш при всеки възможен повод определено НЕ Е недостатък, нито е повод за срам. (more…)
Entries (RSS)