Михаелина Лилова

Вчера гледах един филм, в който една от главните героини трябваше да направи списък на всички мъже, с които е спала. В крайна сметка се оказаха 42-ма, а тя беше ужасена от бройката. В последствие се успокои от факта, че бройката на приятеля й е по-голяма. Героинята беше на 35 години. Ако приемем, че е започнала полов живот на 16, това прави по 2,2-ма мъже на година, което реално хич не е много, но погледнато на пръв поглед изглежда леко стресиращо. Всъщност означава ли нещо бройката на сексуалните партньори, когато не е съотнесена спрямо възрастта? Впрочем дори и тогава от значение е също времето, за което е натрупана. Колко точно е”много” и еднакво ли е при мъжете и жените?

Колко мъже са много? Определено различните хора биха казали различно число. Това, което е нормално за един, е неприемливо за друг и безразлично за трети.  Общо взето съм забелязала, че ако си жена, винаги си съдена за броя на сексуалните си партньори. Може би поради тази причина сред женското съсловие се е наложило едно неписано правило да не се говори на тази тема. Възприело се е, че една жена не се пита за две неща - за годините и за броя на партньорите. От друга страна, това табу върху темата събужда любопитството, особено мъжкото. Пълното неведение от своя страна води до зараждането на “митове” и до слагането на етикети. Един от митовете, за които се сещам в момента, е за “тройното правило” - когато жена казва бройката на сексуалните си партньори, то тя я разделя на три, а когато мъж бъде запитан за същото - той умножава по три. Дали има нещо вярно? И да има, ние няма как да разберем, особено ако искаме да говорим за “по принцип”. (more…)

Докъде стигнахме - жени да избиват комплекси, злоупотребявайки с дадената им власт! Много съм афектирана - принципно не съм конфликтна личност, но днес не издържах. Причината? Новата ни “административна директорка”. Каква е функцията на административните директори - да следят за спазването на правилата във фирмата. Но! Идва един момент, в който някои хора взимат задълженията и правата си много насериозно и започва злоупотребата с дадената им влас. Започна се невинно - весело, засмяно. Първият ден добре. Вторият ден вече взе да се разпорежда - ще каже човек цял живот тука е работила, при това на началническа позиция. В началото забележките й изглеждаха уместни и логични - да идваме с 10 минути по-рано на работа, да чукаме на вратата на шефа, като влизаме - все неща, които биха могли да подобрят работния процес. Постепенно обаче нещата почнаха да загрубяват - да сме се обръщали към шефа с г-н и фамилията му и да му говорим на Вие. Аз пак си казах: “ОК, може три месеца да съм му говорила на малко име, но не е болка за умиране, да му мислят тези, които са от 10 години тук…” Постепенно обаче забележките започнаха да стават заповеди, а причините - все по-абсурдни. Стигна се дотам, че да каже на колежка, че не можеле да ходи с къса пола, защото забележете “съблазнявала шефа”, та дори я връща да се преоблича! И сигурно нямаше да изглежда чак толкова нелепо, ако момичето не беше на… 14!!! Това леко минава границите на отношенията работник-началник.

Кое позволява на жените с власт да се държат като пълни кучки? Аз лично не съм виждала от мъж подобно отношение, а страшно много пъти съм виждала и съм чувала от хора как жени, от които зависиш по някакъв начин (било то служителки в дадено учреждение, било то шефки или жените на шефове, било то любовниците на влиятелни хора и др.),  започват да се опитват по всякакъв начин да ти вгорчат живота. И не знам съвпадение или не, но повечето пъти тези жени не само, че не те превъзхождат с нищо, но дори са или физически, или по образование, или по интелект по-долу от теб. Много често става въпрос и за стари моми (както и в моя случай). Дали от завист, дали заради комплексите си, подобни жени започват да се опитват да изкарват теб виновен за грешките на съдбата. Обаче тъй като компенсация не се получава, т. е. и очакваното облекчение не следва, това само още повече озлобява този тип хора. (more…)