Михи

Някога някой ми беше казал нещо, което е толкова вярно, че така и не го забравих. Това изказване стои в основата на въпросния принцип, който накратко може да бъде обобщен в следващите няколко изречения. Ако приемем, че хората могат да бъдат класифицирани по скалата от едно до 10, като оценката е комплексна от визия, характер, социални и личностни качества, то в крайна сметка се получава следното - четворките ходят с четворки, петиците с петици и т. н. Допустима е разлика максимум 2 единици. Когато видиш примерно момиче, което е девятка, с момче, което е четворка, си казваш, че нещо не е наред. Точно тези странни явления се обясняват с принципа на компенсациите - има такива фактори, които могат да накарат природата да тръгне в противоестествена посока. Кои са най-често срещаните компенсатори?

Безспорно най-популярния и даващ материал за изява на лошите езици компенсатор са парите. Колко пъти сме виждали хората да правят какво ли не и да падат толкова ниско само и само да сложат някой лев в джоба си. А когато става въпрос за много пари, дори и една тройка би могла да изглежда в очите на останалите като безспорна десятка. Сякаш жените най-силно се повлияваме от този фактор - много девойки са на принципа - може да е тъп, грозен, адски ограничен, но пък има пари. В крайна сметка се получава нещо като жертвоприношение - някоя осмица, или дори девятка или десятка, играе ролята на лъскава играчка, повишаваща самочувствието, а оттам и стойността на някоя особа, жестоко ощетена от господ.

Друг популярен компенсатор са сексуалните умения. Историята може да даде примери за това как уродливи или слабоумни мъже са били елитни жигола на аристокрацията и висшата класа. Подобни примери се срещат и днес - и мъже и жени са готови да си затворят очите, метафорично да сложат торба на главата на половинката си, само и само да получат сексуално удовлетворение. Всеки квартал си има някоя “Мара Общата”, през която който не се е пробвал, той не е минал. В моя квартал това е едно изключително грозно момиче, с не особено голям интелектуален потенциал, криви, но явно удобни крака, което е изключително популярно и търсено. Но тези хора обикновенно не са за постоянна връзка, а по-скоро за задоволяване на моментни желания. Често срещана практика е хората да имат в телефона си един-два номера “за спешни случаи”, които биват набирани отвреме-навреме. (more…)

Това е една уж изтъркана и банална тема. Всеки го е гледал - кой си го признава, кой не, кой с цел задоволяване, кой с цел любознателност, а някои дори с цел косвено удовлетворяване на болни перверзии. Но това всъщност няма значение. Не ме вълнува кой гледа порно и кой не - твърде клюкарско ми се вижда. Не ми е интересна и целта - нездоволени, любопитни, перверзни или желаещи да разнообразят половия си живот - все едно. По-интересно е не кой какво гледа, а в крайна сметка кой какво вижда. Наскоро се убедих в следното - един мъж вижда нещо напълно различно в един порно филм, отколкото една жена.

Забелязах, че за разлика от мъжете, ние жените сме доста по-големи естети - и в най-животинския и примитивен акт ние търсим красотата и упрекваме гротеската. Ако за един мъж не е важен сюжета, обстановката, актьорите, а само цялостната концепция и операторското умение, то за една жена ще са важни не само тези неща, но и много други, като например некадърното и нелепо озвучаване, неудобните пози, наличието или липсата на сюжет, телосложението на действащите лица, обстановката и още какво ли не.

Чудно ми е защо този тип филми са насочени главно и едва ли не единствено към мъжете. Мисля, че малко ни подценяват нас жените като аудитория. Смешно и нереално ми се вижда, че винаги се набляга на задоволяването на мъжа (актьора), макар в реалния живот това да е най-лесното нещо - много по-трудно е да се задоволи една жена, отколкото който и да е мъж (стига да не е импотентен, разбира се, макар че.. за тях си има други техники). В крайна сметка порното се проектира в реалността - повечето мъже действително не знаят как да задоволят една жена, а и не им пука особено. Егоизмът в секса реално пречи на пълното удоволствие. (more…)

Отношението към тялото ни или към самите нас като цяло - това е отношението ни към живота. Всеки себеуважаващ се човек трябва да се чувства добре в собственото си тяло - поддържането не е просто суета - това е потребност на душата. Направо открих топлата вода, нали? Всъщност не знам аз какво съм открила, но някои хора определено са в досоциалния период на интелектуалното си развитие. Да имаше начин да им дадеш пещера и бухалка и някаква парцалива кожа, с която да се наметнат, щяха да се чувстват на седмито небе. Тъжно е, но факт - има адски неподдържани хора по улиците, а още по-тъжното е, че не става дума само за възрастни хора, чието време е отминало, а дори и за 17-18-19 годишни младежи, а дори и за 20-30 годишни жени и мъже. Някои от тях се оплакват, повечето не се харесват - всички нищо не правят по въпроса.

Странно е, но част от тях упорито поддържат тезата - “аз така си се харесвам”. Едва ли, но наистина поне звучи по-добре от “ужасен/на съм, но ме мързи да направя нещо по въпроса”. Всъщност всеки човек малко или много възприема себе си през погледа на околните - именно това е социалното начало в нас. Не можеш да виждаш осъдителните погледи и отвращението у околните и да се чувстваш добре. Просто няма такъв филм. Всеки, който твърди обратното, е или пълен позьор, или му липсва тотално самочувствие.

(more…)