Михи

В съвремието пластичната хирургия процъфтява. Тя ни залива отвсякъде - от страниците на списанията, вестниците, от екрана на филмите, телевизията, по улиците дори. Дотолкова изкуствената красота е станала част от ежедневието ни, че е нормално да се зачудим дали гърдите на изкусителната блондинка пред нас са истински или… дело на доктор Еди-кой-си. На външен вид всичко е толкова естествено, а като качество едва ли е много по-различно от истинското. Красивото си е красиво както щем да го гледаме. Една боядисана коса може да изглежда много по-изкуствено от един перфектно изваян нос. Едно време родителите са подарявали бижута за абитюрентската на децата си, сега им подаряват бюстове. Ако трябва да се замисил по въпроса “За или против пластичната херургия” много хора биха подходили повърхностно на въпроса от гледна точка на това “Дали силиконът е достатъчно мек на пипане, дали колагеновите устни са естествени на допир, доколко траен е ефектът на ботокса и т.н.”. Почти никой не се замисля за качествената страна на въпроса - какви рискове крият подобни операции, как те променят характера и живота на човек, дали наистина се постига желания ефект, който почти никога не е чисто физически.

Колкото до естеството на подобни хирургически промени - никоя от тях не е перманентна и под това имам предвид, че нито една от пластичните операции (с малки изключения) не е доживотна - веднъж подложил се на подобна операция, човек трябва “да се поддържа”. Силиконът в бюста трябва да се сменя през определен период от време, като при всяка смяна или трябва да се слага по-голям размер, или всеки път да се изрязва излишната разтегната кожа. На мен лично това ми звучи гадничко. Ботоксът също е със “срок на годност” - ако искаш завинаги гладка кожа една еднократна инжекцийка не стига. Липосукцията може да махне излишните мазнини, но ако продължаваш да се тъпчеш като прасе и да водиш застоял начин на живот, те отново ще се върнат по местата си. Да не говорим за рисковете, които всяка една подобна операция крие. Такива истории съм чела от пострадали от липосукция, че направо косите на човек може да се изправят. Дори най-добрият специалист в света не може да ти гарантира, че всичко ще протече перфектно. Периода на възстановяване след операцията също е дълъг и болезнен - със ставането от операционната маса мъките не приключват, а тепърва започват. Не си ли запознат с всички тези неща - козметичната хирургическа операция определено не е за теб.

Дори да приемем, че си готов да преминеш всичко това, или че вече си го преминал, това в никакъв случай не означава, че самочувствието ти гарантирано ще се повиши, че отношението на околните ще се подобри, че животът ти ще е приказка. Много хора подхождат с подобни нагласи и.. не рядко остават разочаровани. Външната промяна не води до качествени изменения - това, че си по-забелязван и харесван от хората в никакъв случай не означава, че ще успееш да изградиш смислени и дълбоки отношения с някого. Също така не трябва да разчиташ, че красивата визия ще запълни празнотата в главата или характера ти и че околните ще гледат на теб със страхопочитание и уважение, а не просто като на добре гарнирано парче месо. Точно затова смятам, че хора, които са депресирани и имат сериозни проблеми със самочувствието не трябва да прибягват до подобни операции като средство за лечение. В общия случай ефектът би бил обратен - разочаровани от така и ненастъпилата съществена промяна тези хора могат да изпаднат в още по-голяма депресия. (more…)