Михаелина Лилова

Разказите на мои колеги как са играли на тази игра наскоро, придружени с кратки обяснения за развитието на въпросите и самия геймплей, ме наведоха на мисли относно естественото воайорство, характерно за хората, което сякаш е заложено в нас още от самото ни осъзнаване като личности. Същевременно се замислих и за душевните ексхибиционистичните желания, които само търсят възможност да бъдат изявени, използвайки всяко отпадане на задръжките и на социалните норми, каквото може да се получи примерно при една игра.

За тези, които не са чували за въпросната игра, позната ни още като “Truth or Dare?” от американските тийн филми, тя се състои в следното: нареждат се група хора в кръг, като се редуват всеки да задава въпроси на някой друг, като схемата е следната - някой пита: “Истина или се осмеляваш?”. При избиране на “истина” ти се задава личен и обикновено неудобен въпрос, на който ти си длъжен да отговориш. При избиране на “осмеляване” ти се поставя обикновено унизителна задача, която трябва да изпълниш. Веднъж преминал през мъчението, идва твоят ред да си мъченик и да разпънеш на кръст някой от другите участници.

Принципно това са правилата, но това, което винаги ми е правило впечатление и ме е озадъчавало е, че масата въпроси са на сексуална тематика, а също така че обикновено най-често избираният вариaнт е “истината”. (more…)

Винаги ми е била леко странна цялата тази суетня, свързана със срещите и най-вече с първата среща. Обикновено първите няколко срещи са свързани по-скоро с източник на напрежение и лека неловкост, отколкото с изцяло приятни емоции. За моя радост аз вече не ходя по срещи от известно време, но няма как да не ме тревожи мисълта, че някой ден пак може да ми се наложи да го правя. Би ми се видяло леко нелепо примерно жена на възраст над 40 години да ходи по срещи. И все пак защо едно иначе толкова хубаво събитие, принципно показващо, че си желан и интересен на някого, всъщност е изпълнено с много притеснения и нерви?

Естествено най-стресиращи са очакванията и по-точно тези очаквания, които човек си мисли, че другият има за него. Мога да погледна за съжаление само от женската гледна точка. Колкото и тъпо да звучи, винаги единият от двамата си прави предвалителен план относно това как ще протече вечерта. За жените винаги има един въпрос, който няма как да не премине през съзнанието ни: “Ако се стигне до там, да преспя ли с него?”. Обикновено са ни налагани стереотипи, че жена, лягаща с мъж на първа среща, е така да се каже курва. Американците даже са си го измислили: първа среща - държане за ръчички, втора среща - целувка, трета среща - секс. За тях третата среща е емблематична и ако не стане тогава, значи има нещо гнило. Тази точна последователност ми се вижда доста изнасилена. Не можеш просто да си кажеш: “Ще спя с него/нея на първата/втората/петнайстата среща/на сватбата и т.н.”. А се предполага, че на срещи ходят зрели хора. Относно тези, които се пазят до сватбата - винаги ми е било чудно какво се прави, ако на първата брачна нощ се установи, че сексът е меко казано кофти, че съпрузите изобщо не си пасват, че имат коренно различни предпочитания и очаквания? Ами сигурно ще действат както е общоприето - фиктивен и нещастен брак в името на нещо по-висше. Всъщност доста се отклоних. Лично според мен дали ще е първа среща, трета среща или случаен сблъсък на улицата - не трябва желанието да се подчинява на някаква криворазбрана етика и задръжки. По-добре една жена да е наричана курва, отколкото да си умре стара мома. Защото на първия тип привидно всички гледат отвисоко, пренабрежително, а реално жените им завиждат, а мъжете ги желаят. Колкото до втория тип - на тях всички гледат със съжаление. Стига толкова за тоя секс, да се върнем на срещите. (more…)

Това, което ме подтикна да пиша за морала, беше един странен факт - на моята чиста и откровена реакция към даден проблем бе казано, че е нещо неморално и неетично. Какво излиза - за съвременното общество да казваш това, което мислиш, е неморално и неетично. Всъщност за мен неморално е да казваш това, което ти е угодно, да се възмущаваш от неща, на които другите се възмущават, да разглеждаш понятията “добро” и “зло” спрямо конкретната ситуация и изгодата, която ще извлечеш, да плюеш някого, когото довчера си възхвалявал, да се напасваш и нагаждаш към ситуацията като хамелеон. Всичко изброено аз наричам псевдоморал, или още моралът на съвременното общество. Всъщност ето реално какво е определението за морал, доколкото изобщо може да бъде дадено определение за нещо изконно и първично, нещо дотолкова общоприето, че не е нужно да бъде доказвано - ако мога така да се изразя - “аксиомите” на етиката:

Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (или правилно и неправилно) и е тясно свързана с човешката етика.

Ако трябва да кажа какво е моралът за мен - това е да останеш верен на себе си, дори когато това би могло да ти навреди. Всеки човек си има собствен, индивидуален морал. Много често той е дотолкова потискан, че е затаен дълбоко в дебрите на човешката същност, блокиран от множество забрани, пречищи му да се прояви. Естествено това не се случва веднага след раждането. Децата са бяла книга, върху която родителите могат да пишат, проектирайки собственият си морал. Kак ще се развие моралът зависи от възпитанието. НО дали ще го проявиш или потиснеш, според мен зависи единствено и само от конкретната личност.

(more…)

Смея да твърдя, че аз може би съм една от малкото българи, които обичат да пътуват в градския транспорт. Дори и някой ден да взема книжка и да си купя кола (нещо, което към момента нямам никакво намерение да правя), пак от време на време ще пътувам с автобуси, или най-малкото те адски много ще ми липсват. Сигурно тези, които в момента четат това, биха ме помислили за ненормална и биха се зачудили какво толкова харесвам в градския транспорт, който голяма част от населението се старае всячески да избягва. Е аз ги предпочитам пред всеки друг вид транспорт, защото в тях се пътува и стига бавно.

Харесвам да пътувам в автобусите не заради пренабрежително ниската им чистота, граничаща с преносител на болести и зарази. Нито заради мръсните седалки, отрупани лятно време с прах, а зимно със странни, неидентифицирани петна. Не ми харесва и тълпата, състояща се главно от злобни бабички, готови да вдигнат скандал, или най-малкото да те гледат на кръв ако не им отстъпиш място да седнат. Същите тези бабички, който едва едва се кретат по улиците, но щом видят свободна пейка в парка прелетяват с мълниеносна скорост, изпреварвайки всички млади и здрави хора и настаняващи се централно на пейката, а малко по-късно запалващи блаженно цигара (това съм го виждала няколкократно и е леко казано нелепо). Онези, които се характеризират със собствена миризма, по която можеш да ги познаеш дори със затворени очи. Естествено не ми допадат и метереологичните условия в автобусите, присъщи на които са периодичните валежи (най-вече, когато вънка не вали). Не обичам и лeтнния аромат на некъпани и нечистоплътни мъже и жени. Не харесвам и чалгата, носеща се от радиото на шофьора, обикновенно надута дотолкова, че да се чуе дори в задния край на автобуса. Нито ми е приятно и карането, подобно на возене на селскостопански говеда, присъщи на което са разкото спиране и тръгване, минаването на червено и неспазването на правилника за движение по пътищата. До известна степен не се чувствам спокойна и от факта, че на първите и последните спирки обикновенно се организира запой на колектива, който според органите на реда би следвало да намали способността за управление на превозното средство. Не е приятно и когато както си се возиш някой хвърля камък по автобуса и стъклото, което е на две седали зад теб, се счупи. Има и множество други неща, които биха ме накарали да мразя автобусите, но въпреки всичко аз ги харесвам. (more…)

Три дни да ме няма и вече се изля сумати помия по мой адрес! Тази статия разказваше за неща, за които хората обикновенно не искат да чуват - за това как реално стоят нещата от живота и колко различни са те от това, което им се иска да бъдат. Конкретно се отнасяше за популярния сайт за запознанства - за неща, които принципно всеки знае, но никой не иска да изкаже публично. Реших да изтрия статията поради следните причини:
1. Бях обвинена в некоректност към хората, постъпили некоректно спрямо мен.
2. Статията беше разпространена на места, в които не желая тя да присъства, без моето знание и позволение.
3. Както гласи и мотото на блога ми: “Няма значение какво точно се случва, все ще се намери някой да го приеме прекалено на сериозно” бих добавила и “прекалено лично”. Този път много хора се засегнаха, разпознавайки себе си в някои от описаните образи.
4. Колкото и вярно да беше всичко написано, не бих си позволила да го публикувам отново, поради едно просто правило от живота, което проумях твърде късно - не всяка лъжица е за всяка уста - със сребърна лъжичка се храни дете, а не прасе.
5. Статията беше интерпретирана погрешно като нападка към бившите ми работодатели, а реално беше критика към един определен проект.
6. Коментарите се превърнаха в нападки от други лица към въпросните бивши работодатели. Не мисля, че моят блог е площадка за изказване на негодувания към когото и да е трети човек или хора, дори и те да са верни.

Който е разбрал написаното в статията, ще е разбрал и горното, който не е - и след обяснения пак нищо няма да разбере.

Ще нахвърлям няколко от филмите, подредени по жанрове, които наистина са изкарали от мен емоцията, която се предполага, че гледането им трябва да породи + някои, които всеки трябва да е гледал. Тук съм включила и няколко развлекателни филмчета, които идеално стават за запълване на времето, в което просто ви се иска да релаксирате, без да се налага да мислите Разпределението на филмите по категори не е еднозначно - повечето от тях принадлежат на много такива. То е направено на базата на моите лични впечатления, съотнасяйки ги с общоприетите им категории. В списъка са включени САМО филми, които съм гледала и такива, за които съм се сетила към настоящия момент. Не претендирам нито за изчерпателност, нито за уникалност, нито за унивесалност откъм вкусовете - на едим може да се харесат, на друг не. Ще приемам и нови предложения за обогатяване на списъка. Ако съм ги гледала ще ги добавя, ако не - ще ги гледам

(more…)

Напоследък се учудвам от изключително голямото влияние на думичката “безплатно” върху човешката психика. Навсякъде из интернет се спекулира с това, колко free е всичко, как няма да ти струва нищо, още малко ще ти кажат: “ПРОМОЦИЯ - ВЪЗДУХЪТ, КОЙТО ДИШАТЕ, ДНЕС Е БЕЗПЛАТЕН!!!”. Странен е този далавераджийски хорски манталитет: “Какво като нямам куче, нали храната за кучета е безплатна, все за нещо може да потрябва”. На мен лично това ми се вижда малко измикярщина на дребно - да ти промотират безплатна регистрация в дейтинг (да по дяволите дейтинг, точно от онези, дето напоследък се завъдиха на килограм!)?!?, да ти казват, че безплатно можеш да си качиш снимка?!?, безплатно можеш да си направиш и блог УОУ, да не повярва човек Интересно е, как хората влизат в сайтове, само защото в заглавието им има “free”. Какво значение има за какво е сайтът - нали е фрий.

Всъщност това явление не е само в интернет. Всяка година ми е било много смешно как хората се избиват в Панаира пред щандовете, където “раздават нещо”. Дори пред най-тъпия щант - тоя на WS Teleshop, има най-голяма опашка - все пак там раздават храна! Друго си е да изкяриш парченце луканка на аванта, или пък малко вмирисано синьо сирене, което после дори няма къде да изплюеш. Да не говорим какво шоу е на ескалаторите - струва си да идеш на Панаира дори само да се повозиш на ескалаторите - БЕЗПЛАТНО Е! Виждала съм хора (и нямам предвид само деца) дори за хартиени шапчици да се блъскат като ненормални. В интерес на истината, когато бяхме деца, ние не можехме да се вредим от “възрастните” до хартиените шапчици и балоните, абе.. циркът е пълен. (more…)

Живеем във век, в който да си жена не е както преди 100 години примерно. Жената отдавана не е онази домакиня, задължена да носи фусти и поли, нямаща право на глас, вървяща като част от инвентара на мъжа си. В нашето време вече се говори за съвременни жени. Като пример за такива ни се дават литературните (и телевизионни) героини като Кери Брадшоу или Бриджит Джоунс например. Оставаме с впечатлението, че съвременна е тази жена, която притежава няколко основни качества - кариеристка, независима, реалистка, свободомислеща, разкрепостена, търсеща Идеалния, поради което често остава неомъжена до 30-те си години. Но не е ли това самотна жена? Това ми напомня за един виц:

Един сладострастник обяснявал на своята компания какво значи съвременна жена.
- Съвременна жена е тази - уточнил вещо той, - която има мъж и любовник.
- Но това е улична жена - поправили го от компанията.
- Не. Улична жена е тази, която има мъж и няколко любовници - въэразил сладострастникът.
- Но това е пропаднала жена - обадили се от компанията.
- Пропаднала жена е тази, която няма нито мъж, нито любовник - заспорил сладострастникът.
- Но това е самотна жена - намесили се от компанията.
- Не, самотна жена е тази, която има само мъж - заключил сладострастникът.

Малко се раздвоявам в търсенето на точното определени именно поради разминаването в различните в мнения относно отношението на съвременната жена към съвременния мъж. Гледните точки са много и бих казала леко противоречиви. Ако трябва да мислим крайно феминистки, тогава съвременна жена би следвало да е мъжемелачка, използваща силния пол само за задоволяване на сексуалните си нужди, тя трябва да е силна, отдадена на работата си кариеристка. Жената-хищник. (more…)

Колкото и подобни да са двата пола, понякога все едно става дума за различни биологични видове. Един явен пример за това са приоритетите им. Смятайки се по-разумния и рационален пол, мъжете мислят женските приоритети за идиотски и страшно зле структурирани. Бидейки “по-елементарни”, жените просто смятат мъжете за идиоти. С цел да покажа главните черти на приоритетите на двата пола, ще разгледам един простичък пример като подготовка за излизане, съпоставяйки мъжът и жената от една двойка.

Жената. Тя винаги ще започне да се облича поне два часа по-рано, ще смени поне три тоалета, като всеки ще е не достатъчно добър. Ще си направи възможно най-сложната прическа и ще се гримира, дори да става въпрос за гостуване при приятелско семейство, с което се виждат всеки ден. В последния момент ще реши, че тази рокля я прави дебела и ще се преоблече. Няма да обръща никакво внимание на мъжа си, който фучи и псува покрай нея, че ще закъснеят. В крайна сметка ще излезнат половин час след предвиденото време за тръгване, а тя ще се притеснява само: “Дали не ми се е размазъл гримът?”. По пътят ще накара мъжа си да спре, защото не може да пропусне да види точно този магазин, покрай него ще посети и съседните 10 и накрая ще се оплаче, че в тези магазини продават само боклуци. Пристигайки на срещата първото, което ще направи е да се извини, че са закъснели, като прибави нещо от сорта: “Ама нали го знаете какъв е Иван (примерно)…”, придружено с гневен поглед по адрес на споменатия. (more…)

Естествено пак става дума за секс, но не само. Съревнованието го има във всички сфери на обществения живот, винаги всеки иска във всичко да е първи, ако не стане - хората реагират различно, но на никой не му е особено приятно. Но има една област, в която да си първи е въпрос на престиж, в която има една негласна надпревара с всички останали, в която всички средства са оправдани за постигането на целта… е, не е войната Повечето мъже искат да спят с девственици, повечето девственици избират дълго “идеалния”, много жени си търсят неопитни момченца, които да обучат. Общо взето и двата пола много се впрагат относно “първия път”.

Сексът с девственица открай време за много мъже е една адски привлекателна идея. Други твърдят, че предпочитат опитна жена, но казвайки го, сякаш в очите им проблясва онова игриво пламъче, говорещо за скрити и недоизказани помисли. Общо взето всеки мъж би се чувствал поласкан да е запомнен с нещо положително от сексуалните си партньорки, били то с невероятните си умения и техники, било то с уникалността на това да е пръв. Реално обаче в общия случай един мъж не може да разбере дали е сефтето на партньорката си, освен ако тя не му каже. Всъщност един опитен мъж може да познае дали партньорката му е девствена без да разчита само на водопади от кръв, като в някой филм на ужасите. За това е нужна и малко психология, защото за едно момиче чисто на физиологическо ниво между първия и втория няма особена разлика - всичко е до психиката - притеснението, вълнението, които някои “разбирачи” бъркат със сексуална възбуда. Такива индивиди, които са в играта само заради самата игра, а не за да печелят, са много лесни за манипулиране всъщност. Точно те са онези, които мислят, че приятелките им свършват по 20 пъти на нощ с тях. Аз лично винаги съм се дразнила от псевдоразбирачите, чието високо самочувствие, неподплътено с никакви особени умения, е нелепо смешно, граничещо със жалко. Без значение обаче дали един мъж е бил реално началото на сексуалния живот на партньорката си или само така си е мислил, целта му е постигната - дори да не е оставил някаква следа, е задоволил нуждата да го направи. (more…)