Михаелина Лилова

Отдавна не съм писала, но ме поканиха да се включа в тази инициатива, та реших да драсна някой ред:

Като цяло перфектността не е моя идеал, поради което идеалният свят за мен е несъвършенният свят. Естествено сегашната несъвършенност бие направо на пошлото, затова ако трябваше да внеса някои промени те биха били:

1. Бих искала да живея в свят, където демокрацията не е най-успешната и разпространена форма на управление. Хората като цяло са тъпи, поради което не е много подходящо те да решават.

2. Като следствие от т. 1 би било хубаво процентът на тъпи хора да е мааалко по-малък.

3. Чудесно би било хората да са красиви. Нека всички да сме степени на красотата, а не на грозотията

4. Искам да живея в свят без расови, полови, възрастови, национални и други предрасъдъци.

5. Повечето хора да харесват и обичат работата си и да я вършат с удоволствие, т.е. хобито и професията да са еквивалентни.

6. Науката да е напреднала дотолкова,  че да има ваксина за СПИН, лекарство за рак, както и лечение на генетичните болести. Всички тези лекарства да са общодостъпни. Да не се използват човешките болести и нещастие за да се прави бизнес.

7. Да не виждаме въздухът, който дишаме.

8. Аз лично бих искала оръжията и автомобилите да не са изобретявани. Ако все пак има автомобили те, както и цигарите да са лукс, недостъпен за по-голямата част от населението.

9. Хората да казват “Обичам те”, когато са влюбени, а не по навик

Сигурно има и още, но към края на работния ден не мисля на пълни обороти

На мен ми е интересно какво би написал Emu по въпроса и каня него да участва

Като коренячка пловдивчанка (гордея се да се нарека пловдивчанка и не напирам да ставам псевдо “столичанка” - от онези, които и без това станаха прекалено много) съм имала възможност за моята крехка възраст обстойно да наблюдавам живота в нашия град, с всичките ни характерности и особености. За това време няма как да не ми е направило впечатление едно явление, гротескно характерно за града (а предполагам и не само за него). Аз условно го наричам “пловдивски синдром” и накратко го охарактеризирам по следния начин - при сравнително високо ниво на безработица (спрямо средната за страната) Пловдив е градът в България, с най-много кафенета на глава от населението, които са пълни през цялото им работно време! Същият онзи окайващ се, постоянно оплакващ се от липсата на пари пловдивчанин, прекарва основната част от ежедневието си в кибичене по кафета и обсъждане на минаващите пешеходци (най-вероятно търсещи свободно кафене). Това звучи малко парадоксално.

Факт е, че ако минеш по Главната през работен ден, през време, което вземайки предвид всички възможни почивки, се пада работно, ще установиш, че всяко от т. нар “клюкарски кафета” (а и не само те) е препълнено и няма никакви свободни места за сядане. При това по центъра е толкова населено, че за да маневрираш между преминаващите хора трябва да проявяваш умения, необходими за висшия пилотаж. В магазините винаги има тълпи от пазаруващи хора. Дори и пейките в парковете са пълни (и то не предимно с пенсионери). Ученици и “бедни студенти” пък се чудят в кое кафе да седнат след като станат от това, в което са в момента (всичко това през учебно време). Където и да минеш - улиците, спирките, супермаркетите - навсякъде хора. Трафикът по улиците се характеризира с редовни задръствания. А като погледнеш хората - настроението е такова едно весело, лежерно, приятно и леко - ще си кажеш хора без проблеми и грижи, материално осигурени и стабилни хора - щастливци. (more…)

Днес докато вървях под безмилостно печащото слънце, може би заради жегата, може би заради това, че слънцето ме беше понапекло доста, започнах да си мисля за хейтърството. Викам си - всеки казва, че съм хейтърка, може би трябва да мисля по-положително? Мислих си и за блога ми и за множеството негативни коментари - в мен ли е проблемът, в хората ли, не знам и аз, но си казах - трябва да напиша и нещо позитивно. Да ама какво? Вървя, мисля, вървя, мисля… Чудя се за едно положително нещо, за което да пиша.. Голямо чудене падна. Казвам си: “Е не може да няма нищо положително на този свят”. Стигнах до извода, че сигурно животът ми е гаден, щом не мога да се сетя за нещо положително. Да ама не. Може да се каже, че имам всичко, което ми трябва на този етап от живота ми - имам си семейство, приятели, невероятен приятел, прилична работа, карам образованието, за което съм си мечтала, е тогава какво не е наред? Започнах да мисля по-задълбочено. Казах си - ужким има доста положителни неща в тази държава, но някак си не си представям да пиша за хубавите планини и реки, за българското гостоприемство, за традициите… твърде клиширано ми се струва. Говорено, говорено, та чак изтъркано. А да тръгна да пиша за това как ми е минал деня няма да стане - все пак искам някой да го чете, или поне ако случайно някой се излъже да го чете, да не си каже: “Ебахти тъпотията” За да е нещо, ако не интересно, то поне актуално за всички, то трябва да засяга ежедневието на българина (все пак на български пиша, предполага се, че българи четат). Само да не е за секс - както се казва, тоя секс се изтърка, пък и като цяло леко комплексирани ми се виждат хората на тази тема - всеки има проблем, никой не иска да говори, а за някой хора проблемът е в отричането на проблеми

Та така - моята положителна тема? Ами не можах да измисля такава. Характерно за хората е, че когато са щастливи, доволни и позитивно настроени не им се говори - хубавите моменти се преживяват, те не се изказват. Същото важи и за положителните спомени - един щастлив спомен е много по-ценен, когато го запазиш за себе си, а не когато тръгнеш да го разказваш на всеки срещнат. Точно обратното - когато нещо те дразни, когато си недоволен от нещо, когато нещо лошо ти тежи или изливаш събраната жлъч на света, или си търпиш и трупаш агресия, за да я излееш по-късно наведнъж. Много грешни са и двата подхода. Но какво да се прави - хората сме си такива - несъвършени. Реално ако трябваше да се съди спрямо еволюцията кое е най-съвършеното същество на тази планета, сигурно отговорът щеше да е… хлебарката. Човекът щеше да е много назад.

Всъщност познавам и хора, които са изцяло положително настроени към света, дотолкова са оптимисти, та човек като ги види започва да е чуди дали това не е по-скоро умопомрачение. Честно казано им завиждам - хубаво е никой и нищо да не може да те ядоса, колкото и да се опитва и с каквото и упорство да подхожда. За жалост аз съм точно противоположната личност - дразня се и от най-малкото несъвършенство, нечестност, нередност. Обичам и да разсъждавам - върху всичко и всички. Все пак това мога - колкото и да се дразнят някои хора, аз мога да разсъждавам и го правя. Всъщност мисля, че хората се дразнят повече от положителните неща, отколкото от отрицателните - такива сме си всички - завистници. Понякога си мисля, че хората сме по-склонни да отделим един час да търсим кусури на нещо, отколкото просто да кажем едно “Браво”.

Всъщност какво ли се отплесвам и аз да пиша такива сложни и отвлечени неща, като и без това никой няма да ги чете… Не е достатъчно лекосмилаем и повърхностен този текст за да привлече нечие внимание..

Всеки от двата пола си има своите предимства и недостатъци. Най-често чертите, които единият пол изтъква като свои предимства, се приемат от другия като негови недостатъци. Именно оттук идва и желанието и увереността на всеки пол, че трябва по някакъв начин да наложи своето мнение за нещата, което е “вярното” мнение, и да влее малко акъл в главата на другия, показвайки му “вярната” страна на нещата. Устремени към тази заветна цел, много често прибягваме към някои дребни трикове, понякога достигащи до най-нагла манипулация или откровена лъжа. Целейки да изкараме себе си прави и да постигнем каквото искаме, ние жените понякога използваме положението си на “слабия пол”, успешно обръщайки го срещу “силния пол”. Има няколко широко разпространени сред женското съсловие похвати, с които обикновено взимат контрола над събитията, карайки другия пол да се чувства слаб. Ето няколко доказали се трика за манипулация, използвани от жените:

(more…)

Разказите на мои колеги как са играли на тази игра наскоро, придружени с кратки обяснения за развитието на въпросите и самия геймплей, ме наведоха на мисли относно естественото воайорство, характерно за хората, което сякаш е заложено в нас още от самото ни осъзнаване като личности. Същевременно се замислих и за душевните ексхибиционистичните желания, които само търсят възможност да бъдат изявени, използвайки всяко отпадане на задръжките и на социалните норми, каквото може да се получи примерно при една игра.

За тези, които не са чували за въпросната игра, позната ни още като “Truth or Dare?” от американските тийн филми, тя се състои в следното: нареждат се група хора в кръг, като се редуват всеки да задава въпроси на някой друг, като схемата е следната - някой пита: “Истина или се осмеляваш?”. При избиране на “истина” ти се задава личен и обикновено неудобен въпрос, на който ти си длъжен да отговориш. При избиране на “осмеляване” ти се поставя обикновено унизителна задача, която трябва да изпълниш. Веднъж преминал през мъчението, идва твоят ред да си мъченик и да разпънеш на кръст някой от другите участници.

Принципно това са правилата, но това, което винаги ми е правило впечатление и ме е озадъчавало е, че масата въпроси са на сексуална тематика, а също така че обикновено най-често избираният вариaнт е “истината”. (more…)

Това, което ме подтикна да пиша за морала, беше един странен факт - на моята чиста и откровена реакция към даден проблем бе казано, че е нещо неморално и неетично. Какво излиза - за съвременното общество да казваш това, което мислиш, е неморално и неетично. Всъщност за мен неморално е да казваш това, което ти е угодно, да се възмущаваш от неща, на които другите се възмущават, да разглеждаш понятията “добро” и “зло” спрямо конкретната ситуация и изгодата, която ще извлечеш, да плюеш някого, когото довчера си възхвалявал, да се напасваш и нагаждаш към ситуацията като хамелеон. Всичко изброено аз наричам псевдоморал, или още моралът на съвременното общество. Всъщност ето реално какво е определението за морал, доколкото изобщо може да бъде дадено определение за нещо изконно и първично, нещо дотолкова общоприето, че не е нужно да бъде доказвано - ако мога така да се изразя - “аксиомите” на етиката:

Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (или правилно и неправилно) и е тясно свързана с човешката етика.

Ако трябва да кажа какво е моралът за мен - това е да останеш верен на себе си, дори когато това би могло да ти навреди. Всеки човек си има собствен, индивидуален морал. Много често той е дотолкова потискан, че е затаен дълбоко в дебрите на човешката същност, блокиран от множество забрани, пречищи му да се прояви. Естествено това не се случва веднага след раждането. Децата са бяла книга, върху която родителите могат да пишат, проектирайки собственият си морал. Kак ще се развие моралът зависи от възпитанието. НО дали ще го проявиш или потиснеш, според мен зависи единствено и само от конкретната личност.

(more…)

Смея да твърдя, че аз може би съм една от малкото българи, които обичат да пътуват в градския транспорт. Дори и някой ден да взема книжка и да си купя кола (нещо, което към момента нямам никакво намерение да правя), пак от време на време ще пътувам с автобуси, или най-малкото те адски много ще ми липсват. Сигурно тези, които в момента четат това, биха ме помислили за ненормална и биха се зачудили какво толкова харесвам в градския транспорт, който голяма част от населението се старае всячески да избягва. Е аз ги предпочитам пред всеки друг вид транспорт, защото в тях се пътува и стига бавно.

Харесвам да пътувам в автобусите не заради пренабрежително ниската им чистота, граничаща с преносител на болести и зарази. Нито заради мръсните седалки, отрупани лятно време с прах, а зимно със странни, неидентифицирани петна. Не ми харесва и тълпата, състояща се главно от злобни бабички, готови да вдигнат скандал, или най-малкото да те гледат на кръв ако не им отстъпиш място да седнат. Същите тези бабички, който едва едва се кретат по улиците, но щом видят свободна пейка в парка прелетяват с мълниеносна скорост, изпреварвайки всички млади и здрави хора и настаняващи се централно на пейката, а малко по-късно запалващи блаженно цигара (това съм го виждала няколкократно и е леко казано нелепо). Онези, които се характеризират със собствена миризма, по която можеш да ги познаеш дори със затворени очи. Естествено не ми допадат и метереологичните условия в автобусите, присъщи на които са периодичните валежи (най-вече, когато вънка не вали). Не обичам и лeтнния аромат на некъпани и нечистоплътни мъже и жени. Не харесвам и чалгата, носеща се от радиото на шофьора, обикновенно надута дотолкова, че да се чуе дори в задния край на автобуса. Нито ми е приятно и карането, подобно на возене на селскостопански говеда, присъщи на което са разкото спиране и тръгване, минаването на червено и неспазването на правилника за движение по пътищата. До известна степен не се чувствам спокойна и от факта, че на първите и последните спирки обикновенно се организира запой на колектива, който според органите на реда би следвало да намали способността за управление на превозното средство. Не е приятно и когато както си се возиш някой хвърля камък по автобуса и стъклото, което е на две седали зад теб, се счупи. Има и множество други неща, които биха ме накарали да мразя автобусите, но въпреки всичко аз ги харесвам. (more…)

Три дни да ме няма и вече се изля сумати помия по мой адрес! Тази статия разказваше за неща, за които хората обикновенно не искат да чуват - за това как реално стоят нещата от живота и колко различни са те от това, което им се иска да бъдат. Конкретно се отнасяше за популярния сайт за запознанства - за неща, които принципно всеки знае, но никой не иска да изкаже публично. Реших да изтрия статията поради следните причини:
1. Бях обвинена в некоректност към хората, постъпили некоректно спрямо мен.
2. Статията беше разпространена на места, в които не желая тя да присъства, без моето знание и позволение.
3. Както гласи и мотото на блога ми: “Няма значение какво точно се случва, все ще се намери някой да го приеме прекалено на сериозно” бих добавила и “прекалено лично”. Този път много хора се засегнаха, разпознавайки себе си в някои от описаните образи.
4. Колкото и вярно да беше всичко написано, не бих си позволила да го публикувам отново, поради едно просто правило от живота, което проумях твърде късно - не всяка лъжица е за всяка уста - със сребърна лъжичка се храни дете, а не прасе.
5. Статията беше интерпретирана погрешно като нападка към бившите ми работодатели, а реално беше критика към един определен проект.
6. Коментарите се превърнаха в нападки от други лица към въпросните бивши работодатели. Не мисля, че моят блог е площадка за изказване на негодувания към когото и да е трети човек или хора, дори и те да са верни.

Който е разбрал написаното в статията, ще е разбрал и горното, който не е - и след обяснения пак нищо няма да разбере.
Ако някой държи да разбере какво все пак е пишело, да ми пише на e-mail hotchocolatte@abv.bg и ще му изпратя въпросната статия + коментарите, написани към нея.

Ще нахвърлям няколко от филмите, подредени по жанрове, които наистина са изкарали от мен емоцията, която се предполага, че гледането им трябва да породи + някои, които всеки трябва да е гледал. Тук съм включила и няколко развлекателни филмчета, които идеално стават за запълване на времето, в което просто ви се иска да релаксирате, без да се налага да мислите Разпределението на филмите по категори не е еднозначно - повечето от тях принадлежат на много такива. То е направено на базата на моите лични впечатления, съотнасяйки ги с общоприетите им категории. В списъка са включени САМО филми, които съм гледала и такива, за които съм се сетила към настоящия момент. Не претендирам нито за изчерпателност, нито за уникалност, нито за унивесалност откъм вкусовете - на едим може да се харесат, на друг не. Ще приемам и нови предложения за обогатяване на списъка. Ако съм ги гледала ще ги добавя, ако не - ще ги гледам

(more…)

Напоследък се учудвам от изключително голямото влияние на думичката “безплатно” върху човешката психика. Навсякъде из интернет се спекулира с това, колко free е всичко, как няма да ти струва нищо, още малко ще ти кажат: “ПРОМОЦИЯ - ВЪЗДУХЪТ, КОЙТО ДИШАТЕ, ДНЕС Е БЕЗПЛАТЕН!!!”. Странен е този далавераджийски хорски манталитет: “Какво като нямам куче, нали храната за кучета е безплатна, все за нещо може да потрябва”. На мен лично това ми се вижда малко измикярщина на дребно - да ти промотират безплатна регистрация в дейтинг (да по дяволите дейтинг, точно от онези, дето напоследък се завъдиха на килограм!)?!?, да ти казват, че безплатно можеш да си качиш снимка?!?, безплатно можеш да си направиш и блог УОУ, да не повярва човек Интересно е, как хората влизат в сайтове, само защото в заглавието им има “free”. Какво значение има за какво е сайтът - нали е фрий.

Всъщност това явление не е само в интернет. Всяка година ми е било много смешно как хората се избиват в Панаира пред щандовете, където “раздават нещо”. Дори пред най-тъпия щант - тоя на WS Teleshop, има най-голяма опашка - все пак там раздават храна! Друго си е да изкяриш парченце луканка на аванта, или пък малко вмирисано синьо сирене, което после дори няма къде да изплюеш. Да не говорим какво шоу е на ескалаторите - струва си да идеш на Панаира дори само да се повозиш на ескалаторите - БЕЗПЛАТНО Е! Виждала съм хора (и нямам предвид само деца) дори за хартиени шапчици да се блъскат като ненормални. В интерес на истината, когато бяхме деца, ние не можехме да се вредим от “възрастните” до хартиените шапчици и балоните, абе.. циркът е пълен. (more…)