Михи

Прието е, че една връзка трябва да е моногамна. Прието е, че веднъж събрали се (оженили се) мъжът и жената трябва да се врекат и да останат вярни един на друг доживот. Счита се, че щом има любов, друг човек не е нужен. За неприемливо и развратно се счита поведение, при което в една връзка има повече от двама души. Както се казваше в една реклама: “Традициите вече не са това, което бяха”. Подобен начин на мислене, както и привържаниците му, ми се виждат леко закостенели и остарели.  Този манталитет е твърде консервативен за либералното време, в което живеем. Истина е, че все още полигамията не е масова практика, дори не е и практика - по-скоро подобни случаи могат да се приемат за изключение, но факт е, че все пак ги има. Има доста млади хора с разкрепостено мислене, а също и много по-възрастни двойки, които след години съвместен живот откриват полигамните връзки като средство да разнообразят брака си. Лично аз виждам полигамията като по-съвършена форма на устройство на семейния социален живот.

Има разлика между пологамията като многоженство - нещо, характерно за мюсюлманите например и полигамната връзка, като връзка от “отворен тип”. Многоженството може да породи излишно напрежение и конфликти, да доведе до анархия в семейството, освен разбира се ако не е ръководено от строги и функционални правила. От друга страна една отворена връзка може да разнообрази сексуалния и емоционалния живот на партньорите, а дори и да затвърди връзката им, като им покаже как по-добро от собственото няма. Опитът, който може да се натрупа при връзки с други хора, също би могъл да благоприятства за по-добър сексуален живот със собствения партньор. (more…)

Нашето общество, нашата държава като цяло е изключително нетолерантна към различните, към ексцентричните, в това число изключение не правят и хората с нестандартна сексуална ориентация или нетипични предпочитания. Обикновено практиката е ако не говорим за даден “проблем”, то той не съществува - на темите относно секса и всичко свързано с него се поставя табу, ако случайно се разбере за нестандартните навици на близък или познат, те се отричат до последно, или пък просто хората се правят на приятно разсеяни и избягват “неудобната” тема. Това изключително консервативно отношение на обществото е крайно неблагоприятна среда за тези различни хора. Отнасянето с тях като с ненормални само допринася за насаждането на множество комплекси у тях и води до чувство за срам и неудовлетвореност от самите тях. Има ли наистина нетолерантност и ако да, нима различните в сексуално отношение хора наистина са някакъв особен род извратени изроди?

От опит знам, че нетолерантност и отричане действително има. Виждала съм колко “мръсни” се виждат на хората думи като хомосексуалист, лесбийка, бисексуален. Ако някое момче или момиче сподели с близки и приятели, че е такъв/такава, обикновено среща огромна изненада и учудване. Реакциите са от сорта на “Ама и такива хора ли имало?” или “Само по филмите съм чувал/а за подобно нещо”. После следват странни погледи, неловки и не на място въпроси и след това темата никога повече не се споменава. Има и изключения естествено, но много от случаите са подобни. Общо взето, ако мога да обобщя, повечето реакции на подобни новини са доста ненормални.

Има ли много “нестандартни” хора у нас? Доста време си мислех, че подобни хора в България няма. Бях гледала по филмите, по телевизията, бях слушала, бях виждала “специализирани” порносайтове, но не бях чувала за такива българи. В чужбина подобни хора си имат специални барове, в които се събират, организират си сбирки. Аз и до сега не съм чувала за нещо подобно в нашата страна. Естествено гейове се навъдиха много и лесбийки има тук-таме, но за хора с нетрадиционни перверзии никой не говори. А такива хора има много. Много повече, отколкото някой си мисли. Веднъж попаднах на един инцест форум и бях едновремено изненадана и учудена от тези хора - първо от броя им и след това от смелостта, с която комуникираха помежду си за предпочитанита си. Това за мен беше някакво изключение и така мислех, докато не постъпих на работа като модератор в гепиме. Там установих, че има страшно много писъри в България, фетишисти, суингъри, BDSM привържаници, воайори, ексхибиционисти. Дори открих хора, които харесват такива крайни влечения като ската и такива със заченки на некрофилия. Определено вече мога да кажа, че в нашата страна има много повече хора с нестандартни сексуални влечения, отколкото обществото си мисли. (more…)

От доста време един познат ме пита какъв е смисълът от женското бельо. Аз като контрапункт го попитах какъв е смисълът от мъжкото бельо и честно казано не останах удовлетворена от отговора, който беше нещо от сорта на: “за да не ни се мандрахерца безцелно из панталоните”. Е да, ние жените нямаме какво толкова да пазим, но все пак бельото е важна част от облеклото на една голяма част от нас (и не става въпрос само за онези няколко дни в месеца, през които, както повечето хора смятат, бельото е необходимо).

Предполагам първоначално женското бельо, представляващо кюлоти и множество фусти, се е появило по-скоро от свенливост и желание да се прикрие максимално добре тази “забранена зона”. През годинито обаче, смисълът на бельото е претърпял коренна промяна. С течение на времето то става все по-редуцирано и все повече се набляга не на комфорта, а на сексапила. В днешно време бельото също следва своята мода, а всяка стилна жена съобразява не само чантата и обувките си, а също и бикините и сутиена си с останалата част от облеклото. Това е един от съвременните смисъли на бельото - елегантността. За жалост много жени забравят тази деликатна част от облеклото си и меко казано слагат специално бельо само за “специални поводи”. Чувала съм за случаи, в които жена е отказвала на мъж секс само защото отдолу е била с нещо стил “кюлотите на баба”, при все че желание не е липсвало. Явно тази част от нежния пол следват правилото, изложено в един филм: ” може да са грозни, ама ако знаете само как стягат корема…” (more…)

След първия сезон на въпросното риалити окончателно се бях отказала от този формат, въпреки това обаче всяка година се старая да гледам първото предаване (представянето на участниците), защото ми е интересно не каква простотия ще гледаме, а по-скоро какво “гениалния екип от социолози и психолози” мисли, че би заинтригувало масовата аудитория. Все пак и досега май първото предаване се оказа ако не най-успешно, то поне най-риалити. Нова телевизия доста дразнят с режисурата на “риалити” случките. Като ги гледам как са тръгнали, очаквам BigBrother 8 да е толкова реално, колкото сегашното “Хванати в изневяра” - т. е. нещата да са представени по-скоро през погледа на един режисьор на сапунен сериал, отколкото да отразяват скучната реалност на човешкото ежедневие. Продуцентите в Нова телевизия сигурно биха имали огромен успех примерно в Хитлеристка Германия, отдел за промиване на мозъците и манипулиране ма масите. Всъщност малко се отклоних от първоначалната ми идея да се опитам да охарактеризирам учстничките в четвъртия сезон на въпросното предаване, видяни през моите очи така, както Нова телевизия се опита да ни ги представи. Ще започна по реда, в който ги намирам на сайта на “риалитито”:

Ангелина Ангелова, 18 г.

Лично на мен това момиче ми изглежда като едно малко и сладко детенце, откровено и директно, весело и естествено. Естествено друг образ се опита да ни се покаже от визитката й - на една малка кучка, “циганка”, материалистка, занемарила училището, надменна, интересуваща се само от футболисти. Първо искам да кажа, противно на някои изказвания, които четох - в Столипиново не живеят само цигани - имам доста познати от там - има блокове, които са изцяло “български” там. Това, че там е мизерия, не означава, че живущите са само цигани. Във въпросните думи “ходим на училище за да си показваме дрешките” и “списания чета само в скучните часове” аз по-скоро разчетох критика към образованието, отколкото надменност и нехайство. В представянето на детето имаше много самоирония, а това за футболистите - всяко дете е харесвало футболисти в определен етап от детството си.

  Даниела Костова “Манол” - 28 г.

Признавам, че леко не разбирам тази участничка - прилича ми на жена, много видяла от мъжете и отвратила се от тях, решила да е “мъж”, след като се е провалила в това “да бъде жена”. Беше ни представена като противна лесбийка, груба мъжкарана. На мен ми прилича на много лесно раним човек, избрал да се затвори в черупка, пред това да продължава да се  бори. Цялото перчене и показване на самоувереност бият на много ниско самочувствие. “Да свали жена в къщата” би означавало “да се докаже на обществото”, да покаже, че е полезен гражданин. Това не е търсене на самоодобрение, а по-скоро нужда от одобрение от страна на обществото. (more…)

Докъде стигнахме - жени да избиват комплекси, злоупотребявайки с дадената им власт! Много съм афектирана - принципно не съм конфликтна личност, но днес не издържах. Причината? Новата ни “административна директорка”. Каква е функцията на административните директори - да следят за спазването на правилата във фирмата. Но! Идва един момент, в който някои хора взимат задълженията и правата си много насериозно и започва злоупотребата с дадената им влас. Започна се невинно - весело, засмяно. Първият ден добре. Вторият ден вече взе да се разпорежда - ще каже човек цял живот тука е работила, при това на началническа позиция. В началото забележките й изглеждаха уместни и логични - да идваме с 10 минути по-рано на работа, да чукаме на вратата на шефа, като влизаме - все неща, които биха могли да подобрят работния процес. Постепенно обаче нещата почнаха да загрубяват - да сме се обръщали към шефа с г-н и фамилията му и да му говорим на Вие. Аз пак си казах: “ОК, може три месеца да съм му говорила на малко име, но не е болка за умиране, да му мислят тези, които са от 10 години тук…” Постепенно обаче забележките започнаха да стават заповеди, а причините - все по-абсурдни. Стигна се дотам, че да каже на колежка, че не можеле да ходи с къса пола, защото забележете “съблазнявала шефа”, та дори я връща да се преоблича! И сигурно нямаше да изглежда чак толкова нелепо, ако момичето не беше на… 14!!! Това леко минава границите на отношенията работник-началник.

Кое позволява на жените с власт да се държат като пълни кучки? Аз лично не съм виждала от мъж подобно отношение, а страшно много пъти съм виждала и съм чувала от хора как жени, от които зависиш по някакъв начин (било то служителки в дадено учреждение, било то шефки или жените на шефове, било то любовниците на влиятелни хора и др.),  започват да се опитват по всякакъв начин да ти вгорчат живота. И не знам съвпадение или не, но повечето пъти тези жени не само, че не те превъзхождат с нищо, но дори са или физически, или по образование, или по интелект по-долу от теб. Много често става въпрос и за стари моми (както и в моя случай). Дали от завист, дали заради комплексите си, подобни жени започват да се опитват да изкарват теб виновен за грешките на съдбата. Обаче тъй като компенсация не се получава, т. е. и очакваното облекчение не следва, това само още повече озлобява този тип хора. (more…)

Отдавна не съм писала, но ме поканиха да се включа в тази инициатива, та реших да драсна някой ред:

Като цяло перфектността не е моя идеал, поради което идеалният свят за мен е несъвършенният свят. Естествено сегашната несъвършенност бие направо на пошлото, затова ако трябваше да внеса някои промени те биха били:

1. Бих искала да живея в свят, където демокрацията не е най-успешната и разпространена форма на управление. Хората като цяло са тъпи, поради което не е много подходящо те да решават.

2. Като следствие от т. 1 би било хубаво процентът на тъпи хора да е мааалко по-малък.

3. Чудесно би било хората да са красиви. Нека всички да сме степени на красотата, а не на грозотията

4. Искам да живея в свят без расови, полови, възрастови, национални и други предрасъдъци.

5. Повечето хора да харесват и обичат работата си и да я вършат с удоволствие, т.е. хобито и професията да са еквивалентни.

6. Науката да е напреднала дотолкова,  че да има ваксина за СПИН, лекарство за рак, както и лечение на генетичните болести. Всички тези лекарства да са общодостъпни. Да не се използват човешките болести и нещастие за да се прави бизнес.

7. Да не виждаме въздухът, който дишаме.

8. Аз лично бих искала оръжията и автомобилите да не са изобретявани. Ако все пак има автомобили те, както и цигарите да са лукс, недостъпен за по-голямата част от населението.

9. Хората да казват “Обичам те”, когато са влюбени, а не по навик

Сигурно има и още, но към края на работния ден не мисля на пълни обороти

На мен ми е интересно какво би написал Emu по въпроса и каня него да участва

Като коренячка пловдивчанка (гордея се да се нарека пловдивчанка и не напирам да ставам псевдо “столичанка” - от онези, които и без това станаха прекалено много) съм имала възможност за моята крехка възраст обстойно да наблюдавам живота в нашия град, с всичките ни характерности и особености. За това време няма как да не ми е направило впечатление едно явление, гротескно характерно за града (а предполагам и не само за него). Аз условно го наричам “пловдивски синдром” и накратко го охарактеризирам по следния начин - при сравнително високо ниво на безработица (спрямо средната за страната) Пловдив е градът в България, с най-много кафенета на глава от населението, които са пълни през цялото им работно време! Същият онзи окайващ се, постоянно оплакващ се от липсата на пари пловдивчанин, прекарва основната част от ежедневието си в кибичене по кафета и обсъждане на минаващите пешеходци (най-вероятно търсещи свободно кафене). Това звучи малко парадоксално.

Факт е, че ако минеш по Главната през работен ден, през време, което вземайки предвид всички възможни почивки, се пада работно, ще установиш, че всяко от т. нар “клюкарски кафета” (а и не само те) е препълнено и няма никакви свободни места за сядане. При това по центъра е толкова населено, че за да маневрираш между преминаващите хора трябва да проявяваш умения, необходими за висшия пилотаж. В магазините винаги има тълпи от пазаруващи хора. Дори и пейките в парковете са пълни (и то не предимно с пенсионери). Ученици и “бедни студенти” пък се чудят в кое кафе да седнат след като станат от това, в което са в момента (всичко това през учебно време). Където и да минеш - улиците, спирките, супермаркетите - навсякъде хора. Трафикът по улиците се характеризира с редовни задръствания. А като погледнеш хората - настроението е такова едно весело, лежерно, приятно и леко - ще си кажеш хора без проблеми и грижи, материално осигурени и стабилни хора - щастливци. (more…)

Днес докато вървях под безмилостно печащото слънце, може би заради жегата, може би заради това, че слънцето ме беше понапекло доста, започнах да си мисля за хейтърството. Викам си - всеки казва, че съм хейтърка, може би трябва да мисля по-положително? Мислих си и за блога ми и за множеството негативни коментари - в мен ли е проблемът, в хората ли, не знам и аз, но си казах - трябва да напиша и нещо позитивно. Да ама какво? Вървя, мисля, вървя, мисля… Чудя се за едно положително нещо, за което да пиша.. Голямо чудене падна. Казвам си: “Е не може да няма нищо положително на този свят”. Стигнах до извода, че сигурно животът ми е гаден, щом не мога да се сетя за нещо положително. Да ама не. Може да се каже, че имам всичко, което ми трябва на този етап от живота ми - имам си семейство, приятели, невероятен приятел, прилична работа, карам образованието, за което съм си мечтала, е тогава какво не е наред? Започнах да мисля по-задълбочено. Казах си - ужким има доста положителни неща в тази държава, но някак си не си представям да пиша за хубавите планини и реки, за българското гостоприемство, за традициите… твърде клиширано ми се струва. Говорено, говорено, та чак изтъркано. А да тръгна да пиша за това как ми е минал деня няма да стане - все пак искам някой да го чете, или поне ако случайно някой се излъже да го чете, да не си каже: “Ебахти тъпотията” За да е нещо, ако не интересно, то поне актуално за всички, то трябва да засяга ежедневието на българина (все пак на български пиша, предполага се, че българи четат). Само да не е за секс - както се казва, тоя секс се изтърка, пък и като цяло леко комплексирани ми се виждат хората на тази тема - всеки има проблем, никой не иска да говори, а за някой хора проблемът е в отричането на проблеми

Та така - моята положителна тема? Ами не можах да измисля такава. Характерно за хората е, че когато са щастливи, доволни и позитивно настроени не им се говори - хубавите моменти се преживяват, те не се изказват. Същото важи и за положителните спомени - един щастлив спомен е много по-ценен, когато го запазиш за себе си, а не когато тръгнеш да го разказваш на всеки срещнат. Точно обратното - когато нещо те дразни, когато си недоволен от нещо, когато нещо лошо ти тежи или изливаш събраната жлъч на света, или си търпиш и трупаш агресия, за да я излееш по-късно наведнъж. Много грешни са и двата подхода. Но какво да се прави - хората сме си такива - несъвършени. Реално ако трябваше да се съди спрямо еволюцията кое е най-съвършеното същество на тази планета, сигурно отговорът щеше да е… хлебарката. Човекът щеше да е много назад.

Всъщност познавам и хора, които са изцяло положително настроени към света, дотолкова са оптимисти, та човек като ги види започва да е чуди дали това не е по-скоро умопомрачение. Честно казано им завиждам - хубаво е никой и нищо да не може да те ядоса, колкото и да се опитва и с каквото и упорство да подхожда. За жалост аз съм точно противоположната личност - дразня се и от най-малкото несъвършенство, нечестност, нередност. Обичам и да разсъждавам - върху всичко и всички. Все пак това мога - колкото и да се дразнят някои хора, аз мога да разсъждавам и го правя. Всъщност мисля, че хората се дразнят повече от положителните неща, отколкото от отрицателните - такива сме си всички - завистници. Понякога си мисля, че хората сме по-склонни да отделим един час да търсим кусури на нещо, отколкото просто да кажем едно “Браво”.

Всъщност какво ли се отплесвам и аз да пиша такива сложни и отвлечени неща, като и без това никой няма да ги чете… Не е достатъчно лекосмилаем и повърхностен този текст за да привлече нечие внимание..

Всеки от двата пола си има своите предимства и недостатъци. Най-често чертите, които единият пол изтъква като свои предимства, се приемат от другия като негови недостатъци. Именно оттук идва и желанието и увереността на всеки пол, че трябва по някакъв начин да наложи своето мнение за нещата, което е “вярното” мнение, и да влее малко акъл в главата на другия, показвайки му “вярната” страна на нещата. Устремени към тази заветна цел, много често прибягваме към някои дребни трикове, понякога достигащи до най-нагла манипулация или откровена лъжа. Целейки да изкараме себе си прави и да постигнем каквото искаме, ние жените понякога използваме положението си на “слабия пол”, успешно обръщайки го срещу “силния пол”. Има няколко широко разпространени сред женското съсловие похвати, с които обикновено взимат контрола над събитията, карайки другия пол да се чувства слаб. Ето няколко доказали се трика за манипулация, използвани от жените:

(more…)

Разказите на мои колеги как са играли на тази игра наскоро, придружени с кратки обяснения за развитието на въпросите и самия геймплей, ме наведоха на мисли относно естественото воайорство, характерно за хората, което сякаш е заложено в нас още от самото ни осъзнаване като личности. Същевременно се замислих и за душевните ексхибиционистичните желания, които само търсят възможност да бъдат изявени, използвайки всяко отпадане на задръжките и на социалните норми, каквото може да се получи примерно при една игра.

За тези, които не са чували за въпросната игра, позната ни още като “Truth or Dare?” от американските тийн филми, тя се състои в следното: нареждат се група хора в кръг, като се редуват всеки да задава въпроси на някой друг, като схемата е следната - някой пита: “Истина или се осмеляваш?”. При избиране на “истина” ти се задава личен и обикновено неудобен въпрос, на който ти си длъжен да отговориш. При избиране на “осмеляване” ти се поставя обикновено унизителна задача, която трябва да изпълниш. Веднъж преминал през мъчението, идва твоят ред да си мъченик и да разпънеш на кръст някой от другите участници.

Принципно това са правилата, но това, което винаги ми е правило впечатление и ме е озадъчавало е, че масата въпроси са на сексуална тематика, а също така че обикновено най-често избираният вариaнт е “истината”. (more…)