Михаелина Лилова

Три дни да ме няма и вече се изля сумати помия по мой адрес! Тази статия разказваше за неща, за които хората обикновенно не искат да чуват - за това как реално стоят нещата от живота и колко различни са те от това, което им се иска да бъдат. Конкретно се отнасяше за популярния сайт за запознанства - за неща, които принципно всеки знае, но никой не иска да изкаже публично. Реших да изтрия статията поради следните причини:
1. Бях обвинена в некоректност към хората, постъпили некоректно спрямо мен.
2. Статията беше разпространена на места, в които не желая тя да присъства, без моето знание и позволение.
3. Както гласи и мотото на блога ми: “Няма значение какво точно се случва, все ще се намери някой да го приеме прекалено на сериозно” бих добавила и “прекалено лично”. Този път много хора се засегнаха, разпознавайки себе си в някои от описаните образи.
4. Колкото и вярно да беше всичко написано, не бих си позволила да го публикувам отново, поради едно просто правило от живота, което проумях твърде късно - не всяка лъжица е за всяка уста - със сребърна лъжичка се храни дете, а не прасе.
5. Статията беше интерпретирана погрешно като нападка към бившите ми работодатели, а реално беше критика към един определен проект.
6. Коментарите се превърнаха в нападки от други лица към въпросните бивши работодатели. Не мисля, че моят блог е площадка за изказване на негодувания към когото и да е трети човек или хора, дори и те да са верни.

Който е разбрал написаното в статията, ще е разбрал и горното, който не е - и след обяснения пак нищо няма да разбере.

Ще нахвърлям няколко от филмите, подредени по жанрове, които наистина са изкарали от мен емоцията, която се предполага, че гледането им трябва да породи + някои, които всеки трябва да е гледал. Тук съм включила и няколко развлекателни филмчета, които идеално стават за запълване на времето, в което просто ви се иска да релаксирате, без да се налага да мислите Разпределението на филмите по категори не е еднозначно - повечето от тях принадлежат на много такива. То е направено на базата на моите лични впечатления, съотнасяйки ги с общоприетите им категории. В списъка са включени САМО филми, които съм гледала и такива, за които съм се сетила към настоящия момент. Не претендирам нито за изчерпателност, нито за уникалност, нито за унивесалност откъм вкусовете - на едим може да се харесат, на друг не. Ще приемам и нови предложения за обогатяване на списъка. Ако съм ги гледала ще ги добавя, ако не - ще ги гледам

(more…)

Напоследък се учудвам от изключително голямото влияние на думичката “безплатно” върху човешката психика. Навсякъде из интернет се спекулира с това, колко free е всичко, как няма да ти струва нищо, още малко ще ти кажат: “ПРОМОЦИЯ - ВЪЗДУХЪТ, КОЙТО ДИШАТЕ, ДНЕС Е БЕЗПЛАТЕН!!!”. Странен е този далавераджийски хорски манталитет: “Какво като нямам куче, нали храната за кучета е безплатна, все за нещо може да потрябва”. На мен лично това ми се вижда малко измикярщина на дребно - да ти промотират безплатна регистрация в дейтинг (да по дяволите дейтинг, точно от онези, дето напоследък се завъдиха на килограм!)?!?, да ти казват, че безплатно можеш да си качиш снимка?!?, безплатно можеш да си направиш и блог УОУ, да не повярва човек Интересно е, как хората влизат в сайтове, само защото в заглавието им има “free”. Какво значение има за какво е сайтът - нали е фрий.

Всъщност това явление не е само в интернет. Всяка година ми е било много смешно как хората се избиват в Панаира пред щандовете, където “раздават нещо”. Дори пред най-тъпия щант - тоя на WS Teleshop, има най-голяма опашка - все пак там раздават храна! Друго си е да изкяриш парченце луканка на аванта, или пък малко вмирисано синьо сирене, което после дори няма къде да изплюеш. Да не говорим какво шоу е на ескалаторите - струва си да идеш на Панаира дори само да се повозиш на ескалаторите - БЕЗПЛАТНО Е! Виждала съм хора (и нямам предвид само деца) дори за хартиени шапчици да се блъскат като ненормални. В интерес на истината, когато бяхме деца, ние не можехме да се вредим от “възрастните” до хартиените шапчици и балоните, абе.. циркът е пълен. (more…)

Живеем във век, в който да си жена не е както преди 100 години примерно. Жената отдавана не е онази домакиня, задължена да носи фусти и поли, нямаща право на глас, вървяща като част от инвентара на мъжа си. В нашето време вече се говори за съвременни жени. Като пример за такива ни се дават литературните (и телевизионни) героини като Кери Брадшоу или Бриджит Джоунс например. Оставаме с впечатлението, че съвременна е тази жена, която притежава няколко основни качества - кариеристка, независима, реалистка, свободомислеща, разкрепостена, търсеща Идеалния, поради което често остава неомъжена до 30-те си години. Но не е ли това самотна жена? Това ми напомня за един виц:

Един сладострастник обяснявал на своята компания какво значи съвременна жена.
- Съвременна жена е тази - уточнил вещо той, - която има мъж и любовник.
- Но това е улична жена - поправили го от компанията.
- Не. Улична жена е тази, която има мъж и няколко любовници - въэразил сладострастникът.
- Но това е пропаднала жена - обадили се от компанията.
- Пропаднала жена е тази, която няма нито мъж, нито любовник - заспорил сладострастникът.
- Но това е самотна жена - намесили се от компанията.
- Не, самотна жена е тази, която има само мъж - заключил сладострастникът.

Малко се раздвоявам в търсенето на точното определени именно поради разминаването в различните в мнения относно отношението на съвременната жена към съвременния мъж. Гледните точки са много и бих казала леко противоречиви. Ако трябва да мислим крайно феминистки, тогава съвременна жена би следвало да е мъжемелачка, използваща силния пол само за задоволяване на сексуалните си нужди, тя трябва да е силна, отдадена на работата си кариеристка. Жената-хищник. (more…)

Колкото и подобни да са двата пола, понякога все едно става дума за различни биологични видове. Един явен пример за това са приоритетите им. Смятайки се по-разумния и рационален пол, мъжете мислят женските приоритети за идиотски и страшно зле структурирани. Бидейки “по-елементарни”, жените просто смятат мъжете за идиоти. С цел да покажа главните черти на приоритетите на двата пола, ще разгледам един простичък пример като подготовка за излизане, съпоставяйки мъжът и жената от една двойка.

Жената. Тя винаги ще започне да се облича поне два часа по-рано, ще смени поне три тоалета, като всеки ще е не достатъчно добър. Ще си направи възможно най-сложната прическа и ще се гримира, дори да става въпрос за гостуване при приятелско семейство, с което се виждат всеки ден. В последния момент ще реши, че тази рокля я прави дебела и ще се преоблече. Няма да обръща никакво внимание на мъжа си, който фучи и псува покрай нея, че ще закъснеят. В крайна сметка ще излезнат половин час след предвиденото време за тръгване, а тя ще се притеснява само: “Дали не ми се е размазъл гримът?”. По пътят ще накара мъжа си да спре, защото не може да пропусне да види точно този магазин, покрай него ще посети и съседните 10 и накрая ще се оплаче, че в тези магазини продават само боклуци. Пристигайки на срещата първото, което ще направи е да се извини, че са закъснели, като прибави нещо от сорта: “Ама нали го знаете какъв е Иван (примерно)…”, придружено с гневен поглед по адрес на споменатия. (more…)

Свързвайки се с някакъв вид извращение, фетишизмът се е превърнал в “мръсна” дума, съответно фетишистът е някакъв болен изруд, който се нуждае от лечение. Дали наистина е така? Вярно е, че има голяма разлика между това да харесваш да ближеш женски обувки и да обичаш да мачкаш женски гърди, но ако погледнем кардинално на нещата, и цицоманите са вид фетишисти. Всъщност дори думата не е правилна, значението на “фетиш” реално е следното:

Фетишът е неодушевен предмет, който, според представите на вярващите в това, притежава свръхестествени свойства.

Съвременната култура е обвързала думата със секса. Значението в разговорния език се е изменило коренно, но дори и свързано със секса, пак в представите на хората е леко хиперболизирано. Реално всеки си има своите малки фетиши, малко хора си го признават, а тези, които все пак го правято обикновенно са стигнали твърде далече. Грешно е да се обвързват фетишите тясно с БДСМ-а. Всъщност причинно-следствената връзка е обратна - всички видове БДСМ изпълнения могат да се разгледат като вид фетиш. (more…)

Едно време е било модерно да си конте, по-късно стана модерно да си гей - редица хора, цял живот смятали се за хетеросексуални, преоткриха “вярната” сексуална ориентация, която иначе е заложена по рождение. Реакцията на “нормалното ” общество беше повече от негодуваща. Тази прослойка на обществото, обявила се за хомосексуална, изведнъж започна да получава сума облаги, което още повече настърви обществото срещу тях. Зароди се гей културата. В последните години се заговори за едно ново явление - хетеросексуални мъже, повлияни от въпросната култура. Наричаме ги още метросексуални. С две думи това са мъже, които харесват жени, но се държат, обличат, понякога говорят като гейове.

Няма начин да не сте забелязали как все повече мъже се обезкосмяват, скубят си веждите, ходят на козметик, обличат се супер кичозно, вманиачават се по разни екстравагантни прически с множество цветове и странни форми. В един форум бях чела как една жена се оплакваше от мъжа си - сутрин не можела да се вреди до банята от него - като влезнел стоял там с часове. Но това не било всичко - рафтчето му с разни кремчета, балсамчета, маски за лице, коса и прочие било по-голямо от нейното, държал във всяка стая да има огледало и преминавайки транзитно не пропускал да се огледа суетно. Въпросната женица се беше притеснила за сексуалната му ориентация, при все, че всяка вечер правел страстен секс с нея. Паниката й беше стигнала дотам, че се чудеше, дали докато той е с нея не си мисли за… Брад Пит примерно (more…)

Запитах n на брой мъже: “Ако трябва да избирате дали да се омъжите за перверзна жена, която обаче хич я няма в къщната работа, или за къщовница, която да готви и чисти превъзходно, но да не е толкова добра в леглото, коя бихте предпочели?”. С изключение на двама, всички ми отговориха: “Аз мога и на ресторант да ходя да ям”. Естествено първата реакция на всички от тях беше: “А не може ли да е хем разкрепостена, хем къщовница?”, а аз им отвърнах, че подобни жени съществуват само в мъжките фантазии или ако ги има са изключения - винаги едната страна преобладава. Този резултат от импровизираната от мен анкета силно ме озадачи, но след значителни умозаключения, подкрепени с два реални разказа, стигнах до извода, че каквото и да изберат, все ще са донякъде прецакани. Общо взето - идеални варианти има, но те са изключение, а не правило.

При избора на перверзна жена повечето връзки протичат като по сценарий. Един ден мъжът се събужда и му омръзва да яде все на ресторант и започва да мрънка на жена си: “Няма ли най-сетне да вземеш да свършиш нещо, по цял ден нищо не правиш, как съм те взел такава мързелива..”. Оттук нататъка жената има две алтернативи пред себе си - да се помъчи да се промени или да запази хладнокръвие, да се изяви като пълен непукист и да се остави на течението (може и да вдигне нечуван скандал, но това е само преливане от пусто в празно - равносилно е на статичност). Ако жената започне да полага старание, да бъде прилежна домакиня, рано или късно се стига до момента, в който тя става “скучна” за своя любим. Решението е лесно - намира се перверзна любовница. Естествено е неприемливо да се изисква от любовницата да бъде домакиня - това е изклюително право на съпругата, поради което и рядко любовниците биват издигнати в ранг “съпруга”. Мъжът може да не плаща за храна, но плаща за секс, което плащане се изразява в поддръжката на любовницата и подаръците, които са задължителен елемент. Това май е най-удоволетворителото решение за всеки, лишен от съвест и склонен към изневяра мъж. (more…)

Откакто уча в Пловдивския университет, забелязвам едно много специално, невероятно явление, което мога да нарека “академичен живот”. Най-лесно мога да дам определение на това понятие, цитирайки (по памет) думите на преподавателя ми по философия:

“От 42 години, откакто преподавам тук, мога да кажа, че моят живот е тук, в университета - тук са моите приятели, тук са хората, с които ми е приятно да общувам. Времето, прекарано в преподаване тук, ме е направило непригоден за живот в обществото - просто вече най-малката глупост, простащина, необразованост, малоумност ме дразнят дотолкова, че не мога да ги понасям и се отвращавам от тях”.

Този начин на живот е дотолкова престрастяващ, че веднъж докоснал се до тази среда, не ти се иска да я оставяш.
Университета като общност, а не конкретно Пловдивския университет, за краткото време, прекарано там, ме научи на адски много. Като начало ме удиви следното - има и хора, на които като кажеш нещо, не се налага да го обясняваш по 10 пъти за да те разберат; като им разкажеш виц се смеят; хора, които ако си позволиш да използваш някоя “по-сложна” дума не те гледат тъпо и кухо, сякаш им говориш на друг език; хора, чиито свят не започва, нито свършва със самите тях; хора, които знаят кои са: Евклид, Паскал, Едисон, Архимед, Талес, Питагор, Ницше, Фройд, Сенека, Шопенхауер, Аристотел, Айнщайн, Мeнделеев, Хемингуей, Сервантес, Бокачо, Шекспир, Молиер, Юго, Гьоте, Достоевски, Гогол, Толстой, Балзак, Жул Верн, Моцарт, Чайковски, Бах, Шопен, Шуман, Шуберт, Бетховен, Вивалди, Вагнер, Паганини, Пучини, Верди, Да Винчи, Ван Гог, Рафаело, Донатело, Тициан, Салвадор Дали, Пикасо, Рембранд, Моне, Реноар, Христофор Колумб, Фернандо Магелан, Марко Поло, Вашку да Гама, Коперник, Галилей, Дарвин, Джон Атанасов, Луис Армстронг, Кант, Хегел, Юнг, Маркс, Ленин, Мартин Лутър Кинг, Бисмарк, Индира Ганди, Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн както и други, а също и всички велики българи, които е срамота да не знаем; ерудирани, образовани, широкоскроени, интелигентни, начетени, космополитни хора! (more…)

Първо си мислех да напиша тема: “Съществува ли приятелство между мъж и жена”. После си казах: “Твърде банално и изтъркано” - това не съм аз. След това се замислих за самата себе си и за две по-особени приятелства, както ги наричат американците - “sex buddies”. Аз му викам приятелство с облаги или казано направо - двама приятели, които от време на време спят заедно.

И все пак ще започна с приятелството - лично за мен не може да съществува ЧИСТО, ИСКРЕНО И БЕЗКОРИСТНО (наблегвам на тези три доста съществени думички) приятелство между мъж и жена - такова, в което не се появяват чувства от която и да е от двете страни; такова, което не бива разваляно от авантюра за една вечер; такова, в което никоя от двете страни да не се чувства неловко за каквото и да е, да може да се споделя всичко, без това да нарани някоя от страните. Този въпрос може да се разгледа от към два аспекта - относно физиката и относно психиката. Някой мой познат беше отбелязал, че не се сеща за случай, в който “грозно” момиче да е приятелка с “красиво” момче. Аз мога да кажа и обратното. Но дори и това да стане, е нормално физическата красота на единия да привлече другия по някакъв начин. Ако и двамата са “красиви” и желани, още по-естествено е да се привличат взаимно. А ако и двамата са “грозни”? Точно тук стигнах до по-съществената част. “Красотата” не е всичко - тя е преходна, може да е дори мимолетна, днес някой ти харесва, утре не… но ако някой те привлича душевно, ако в някой намираш самия себе си, тогава платоничното привличане преминава на едно ново, по-висше равнище. А всъщност не е ли приятелят човек със сходни интереси, мисли, занимания ако искате, човек, който те разбира и подкрепя, човек… човек в който е много лесно да се влюбиш ако е от противоположния пол (а в днешно време защо не и от същия) и ако не си от тези, които държат само на красотата (тогава просто ще си неспособен да обичаш)? Казват, че между любовта и омразата имало една крачка, а между приятелството и любовта? И все пак любов и приятелство са две различни понятия, защото може (даже е препоръчително) да си приятел с любовника си, но дали може да си любовник с приятеля си? (more…)