Михи

Прието е, че една връзка трябва да е моногамна. Прието е, че веднъж събрали се (оженили се) мъжът и жената трябва да се врекат и да останат вярни един на друг доживот. Счита се, че щом има любов, друг човек не е нужен. За неприемливо и развратно се счита поведение, при което в една връзка има повече от двама души. Както се казваше в една реклама: “Традициите вече не са това, което бяха”. Подобен начин на мислене, както и привържаниците му, ми се виждат леко закостенели и остарели.  Този манталитет е твърде консервативен за либералното време, в което живеем. Истина е, че все още полигамията не е масова практика, дори не е и практика - по-скоро подобни случаи могат да се приемат за изключение, но факт е, че все пак ги има. Има доста млади хора с разкрепостено мислене, а също и много по-възрастни двойки, които след години съвместен живот откриват полигамните връзки като средство да разнообразят брака си. Лично аз виждам полигамията като по-съвършена форма на устройство на семейния социален живот.

Има разлика между пологамията като многоженство - нещо, характерно за мюсюлманите например и полигамната връзка, като връзка от “отворен тип”. Многоженството може да породи излишно напрежение и конфликти, да доведе до анархия в семейството, освен разбира се ако не е ръководено от строги и функционални правила. От друга страна една отворена връзка може да разнообрази сексуалния и емоционалния живот на партньорите, а дори и да затвърди връзката им, като им покаже как по-добро от собственото няма. Опитът, който може да се натрупа при връзки с други хора, също би могъл да благоприятства за по-добър сексуален живот със собствения партньор. (more…)

Нашето общество, нашата държава като цяло е изключително нетолерантна към различните, към ексцентричните, в това число изключение не правят и хората с нестандартна сексуална ориентация или нетипични предпочитания. Обикновено практиката е ако не говорим за даден “проблем”, то той не съществува - на темите относно секса и всичко свързано с него се поставя табу, ако случайно се разбере за нестандартните навици на близък или познат, те се отричат до последно, или пък просто хората се правят на приятно разсеяни и избягват “неудобната” тема. Това изключително консервативно отношение на обществото е крайно неблагоприятна среда за тези различни хора. Отнасянето с тях като с ненормални само допринася за насаждането на множество комплекси у тях и води до чувство за срам и неудовлетвореност от самите тях. Има ли наистина нетолерантност и ако да, нима различните в сексуално отношение хора наистина са някакъв особен род извратени изроди?

От опит знам, че нетолерантност и отричане действително има. Виждала съм колко “мръсни” се виждат на хората думи като хомосексуалист, лесбийка, бисексуален. Ако някое момче или момиче сподели с близки и приятели, че е такъв/такава, обикновено среща огромна изненада и учудване. Реакциите са от сорта на “Ама и такива хора ли имало?” или “Само по филмите съм чувал/а за подобно нещо”. После следват странни погледи, неловки и не на място въпроси и след това темата никога повече не се споменава. Има и изключения естествено, но много от случаите са подобни. Общо взето, ако мога да обобщя, повечето реакции на подобни новини са доста ненормални.

Има ли много “нестандартни” хора у нас? Доста време си мислех, че подобни хора в България няма. Бях гледала по филмите, по телевизията, бях слушала, бях виждала “специализирани” порносайтове, но не бях чувала за такива българи. В чужбина подобни хора си имат специални барове, в които се събират, организират си сбирки. Аз и до сега не съм чувала за нещо подобно в нашата страна. Естествено гейове се навъдиха много и лесбийки има тук-таме, но за хора с нетрадиционни перверзии никой не говори. А такива хора има много. Много повече, отколкото някой си мисли. Веднъж попаднах на един инцест форум и бях едновремено изненадана и учудена от тези хора - първо от броя им и след това от смелостта, с която комуникираха помежду си за предпочитанита си. Това за мен беше някакво изключение и така мислех, докато не постъпих на работа като модератор в гепиме. Там установих, че има страшно много писъри в България, фетишисти, суингъри, BDSM привържаници, воайори, ексхибиционисти. Дори открих хора, които харесват такива крайни влечения като ската и такива със заченки на некрофилия. Определено вече мога да кажа, че в нашата страна има много повече хора с нестандартни сексуални влечения, отколкото обществото си мисли. (more…)

В съвремието пластичната хирургия процъфтява. Тя ни залива отвсякъде - от страниците на списанията, вестниците, от екрана на филмите, телевизията, по улиците дори. Дотолкова изкуствената красота е станала част от ежедневието ни, че е нормално да се зачудим дали гърдите на изкусителната блондинка пред нас са истински или… дело на доктор Еди-кой-си. На външен вид всичко е толкова естествено, а като качество едва ли е много по-различно от истинското. Красивото си е красиво както щем да го гледаме. Една боядисана коса може да изглежда много по-изкуствено от един перфектно изваян нос. Едно време родителите са подарявали бижута за абитюрентската на децата си, сега им подаряват бюстове. Ако трябва да се замисил по въпроса “За или против пластичната херургия” много хора биха подходили повърхностно на въпроса от гледна точка на това “Дали силиконът е достатъчно мек на пипане, дали колагеновите устни са естествени на допир, доколко траен е ефектът на ботокса и т.н.”. Почти никой не се замисля за качествената страна на въпроса - какви рискове крият подобни операции, как те променят характера и живота на човек, дали наистина се постига желания ефект, който почти никога не е чисто физически.

Колкото до естеството на подобни хирургически промени - никоя от тях не е перманентна и под това имам предвид, че нито една от пластичните операции (с малки изключения) не е доживотна - веднъж подложил се на подобна операция, човек трябва “да се поддържа”. Силиконът в бюста трябва да се сменя през определен период от време, като при всяка смяна или трябва да се слага по-голям размер, или всеки път да се изрязва излишната разтегната кожа. На мен лично това ми звучи гадничко. Ботоксът също е със “срок на годност” - ако искаш завинаги гладка кожа една еднократна инжекцийка не стига. Липосукцията може да махне излишните мазнини, но ако продължаваш да се тъпчеш като прасе и да водиш застоял начин на живот, те отново ще се върнат по местата си. Да не говорим за рисковете, които всяка една подобна операция крие. Такива истории съм чела от пострадали от липосукция, че направо косите на човек може да се изправят. Дори най-добрият специалист в света не може да ти гарантира, че всичко ще протече перфектно. Периода на възстановяване след операцията също е дълъг и болезнен - със ставането от операционната маса мъките не приключват, а тепърва започват. Не си ли запознат с всички тези неща - козметичната хирургическа операция определено не е за теб.

Дори да приемем, че си готов да преминеш всичко това, или че вече си го преминал, това в никакъв случай не означава, че самочувствието ти гарантирано ще се повиши, че отношението на околните ще се подобри, че животът ти ще е приказка. Много хора подхождат с подобни нагласи и.. не рядко остават разочаровани. Външната промяна не води до качествени изменения - това, че си по-забелязван и харесван от хората в никакъв случай не означава, че ще успееш да изградиш смислени и дълбоки отношения с някого. Също така не трябва да разчиташ, че красивата визия ще запълни празнотата в главата или характера ти и че околните ще гледат на теб със страхопочитание и уважение, а не просто като на добре гарнирано парче месо. Точно затова смятам, че хора, които са депресирани и имат сериозни проблеми със самочувствието не трябва да прибягват до подобни операции като средство за лечение. В общия случай ефектът би бил обратен - разочаровани от така и ненастъпилата съществена промяна тези хора могат да изпаднат в още по-голяма депресия. (more…)

Някога някой ми беше казал нещо, което е толкова вярно, че така и не го забравих. Това изказване стои в основата на въпросния принцип, който накратко може да бъде обобщен в следващите няколко изречения. Ако приемем, че хората могат да бъдат класифицирани по скалата от едно до 10, като оценката е комплексна от визия, характер, социални и личностни качества, то в крайна сметка се получава следното - четворките ходят с четворки, петиците с петици и т. н. Допустима е разлика максимум 2 единици. Когато видиш примерно момиче, което е девятка, с момче, което е четворка, си казваш, че нещо не е наред. Точно тези странни явления се обясняват с принципа на компенсациите - има такива фактори, които могат да накарат природата да тръгне в противоестествена посока. Кои са най-често срещаните компенсатори?

Безспорно най-популярния и даващ материал за изява на лошите езици компенсатор са парите. Колко пъти сме виждали хората да правят какво ли не и да падат толкова ниско само и само да сложат някой лев в джоба си. А когато става въпрос за много пари, дори и една тройка би могла да изглежда в очите на останалите като безспорна десятка. Сякаш жените най-силно се повлияваме от този фактор - много девойки са на принципа - може да е тъп, грозен, адски ограничен, но пък има пари. В крайна сметка се получава нещо като жертвоприношение - някоя осмица, или дори девятка или десятка, играе ролята на лъскава играчка, повишаваща самочувствието, а оттам и стойността на някоя особа, жестоко ощетена от господ.

Друг популярен компенсатор са сексуалните умения. Историята може да даде примери за това как уродливи или слабоумни мъже са били елитни жигола на аристокрацията и висшата класа. Подобни примери се срещат и днес - и мъже и жени са готови да си затворят очите, метафорично да сложат торба на главата на половинката си, само и само да получат сексуално удовлетворение. Всеки квартал си има някоя “Мара Общата”, през която който не се е пробвал, той не е минал. В моя квартал това е едно изключително грозно момиче, с не особено голям интелектуален потенциал, криви, но явно удобни крака, което е изключително популярно и търсено. Но тези хора обикновенно не са за постоянна връзка, а по-скоро за задоволяване на моментни желания. Често срещана практика е хората да имат в телефона си един-два номера “за спешни случаи”, които биват набирани отвреме-навреме. (more…)

Това е една уж изтъркана и банална тема. Всеки го е гледал - кой си го признава, кой не, кой с цел задоволяване, кой с цел любознателност, а някои дори с цел косвено удовлетворяване на болни перверзии. Но това всъщност няма значение. Не ме вълнува кой гледа порно и кой не - твърде клюкарско ми се вижда. Не ми е интересна и целта - нездоволени, любопитни, перверзни или желаещи да разнообразят половия си живот - все едно. По-интересно е не кой какво гледа, а в крайна сметка кой какво вижда. Наскоро се убедих в следното - един мъж вижда нещо напълно различно в един порно филм, отколкото една жена.

Забелязах, че за разлика от мъжете, ние жените сме доста по-големи естети - и в най-животинския и примитивен акт ние търсим красотата и упрекваме гротеската. Ако за един мъж не е важен сюжета, обстановката, актьорите, а само цялостната концепция и операторското умение, то за една жена ще са важни не само тези неща, но и много други, като например некадърното и нелепо озвучаване, неудобните пози, наличието или липсата на сюжет, телосложението на действащите лица, обстановката и още какво ли не.

Чудно ми е защо този тип филми са насочени главно и едва ли не единствено към мъжете. Мисля, че малко ни подценяват нас жените като аудитория. Смешно и нереално ми се вижда, че винаги се набляга на задоволяването на мъжа (актьора), макар в реалния живот това да е най-лесното нещо - много по-трудно е да се задоволи една жена, отколкото който и да е мъж (стига да не е импотентен, разбира се, макар че.. за тях си има други техники). В крайна сметка порното се проектира в реалността - повечето мъже действително не знаят как да задоволят една жена, а и не им пука особено. Егоизмът в секса реално пречи на пълното удоволствие. (more…)

Отношението към тялото ни или към самите нас като цяло - това е отношението ни към живота. Всеки себеуважаващ се човек трябва да се чувства добре в собственото си тяло - поддържането не е просто суета - това е потребност на душата. Направо открих топлата вода, нали? Всъщност не знам аз какво съм открила, но някои хора определено са в досоциалния период на интелектуалното си развитие. Да имаше начин да им дадеш пещера и бухалка и някаква парцалива кожа, с която да се наметнат, щяха да се чувстват на седмито небе. Тъжно е, но факт - има адски неподдържани хора по улиците, а още по-тъжното е, че не става дума само за възрастни хора, чието време е отминало, а дори и за 17-18-19 годишни младежи, а дори и за 20-30 годишни жени и мъже. Някои от тях се оплакват, повечето не се харесват - всички нищо не правят по въпроса.

Странно е, но част от тях упорито поддържат тезата - “аз така си се харесвам”. Едва ли, но наистина поне звучи по-добре от “ужасен/на съм, но ме мързи да направя нещо по въпроса”. Всъщност всеки човек малко или много възприема себе си през погледа на околните - именно това е социалното начало в нас. Не можеш да виждаш осъдителните погледи и отвращението у околните и да се чувстваш добре. Просто няма такъв филм. Всеки, който твърди обратното, е или пълен позьор, или му липсва тотално самочувствие.

(more…)

От доста време един познат ме пита какъв е смисълът от женското бельо. Аз като контрапункт го попитах какъв е смисълът от мъжкото бельо и честно казано не останах удовлетворена от отговора, който беше нещо от сорта на: “за да не ни се мандрахерца безцелно из панталоните”. Е да, ние жените нямаме какво толкова да пазим, но все пак бельото е важна част от облеклото на една голяма част от нас (и не става въпрос само за онези няколко дни в месеца, през които, както повечето хора смятат, бельото е необходимо).

Предполагам първоначално женското бельо, представляващо кюлоти и множество фусти, се е появило по-скоро от свенливост и желание да се прикрие максимално добре тази “забранена зона”. През годинито обаче, смисълът на бельото е претърпял коренна промяна. С течение на времето то става все по-редуцирано и все повече се набляга не на комфорта, а на сексапила. В днешно време бельото също следва своята мода, а всяка стилна жена съобразява не само чантата и обувките си, а също и бикините и сутиена си с останалата част от облеклото. Това е един от съвременните смисъли на бельото - елегантността. За жалост много жени забравят тази деликатна част от облеклото си и меко казано слагат специално бельо само за “специални поводи”. Чувала съм за случаи, в които жена е отказвала на мъж секс само защото отдолу е била с нещо стил “кюлотите на баба”, при все че желание не е липсвало. Явно тази част от нежния пол следват правилото, изложено в един филм: ” може да са грозни, ама ако знаете само как стягат корема…” (more…)

След първия сезон на въпросното риалити окончателно се бях отказала от този формат, въпреки това обаче всяка година се старая да гледам първото предаване (представянето на участниците), защото ми е интересно не каква простотия ще гледаме, а по-скоро какво “гениалния екип от социолози и психолози” мисли, че би заинтригувало масовата аудитория. Все пак и досега май първото предаване се оказа ако не най-успешно, то поне най-риалити. Нова телевизия доста дразнят с режисурата на “риалити” случките. Като ги гледам как са тръгнали, очаквам BigBrother 8 да е толкова реално, колкото сегашното “Хванати в изневяра” - т. е. нещата да са представени по-скоро през погледа на един режисьор на сапунен сериал, отколкото да отразяват скучната реалност на човешкото ежедневие. Продуцентите в Нова телевизия сигурно биха имали огромен успех примерно в Хитлеристка Германия, отдел за промиване на мозъците и манипулиране ма масите. Всъщност малко се отклоних от първоначалната ми идея да се опитам да охарактеризирам учстничките в четвъртия сезон на въпросното предаване, видяни през моите очи така, както Нова телевизия се опита да ни ги представи. Ще започна по реда, в който ги намирам на сайта на “риалитито”:

Ангелина Ангелова, 18 г.

Лично на мен това момиче ми изглежда като едно малко и сладко детенце, откровено и директно, весело и естествено. Естествено друг образ се опита да ни се покаже от визитката й - на една малка кучка, “циганка”, материалистка, занемарила училището, надменна, интересуваща се само от футболисти. Първо искам да кажа, противно на някои изказвания, които четох - в Столипиново не живеят само цигани - имам доста познати от там - има блокове, които са изцяло “български” там. Това, че там е мизерия, не означава, че живущите са само цигани. Във въпросните думи “ходим на училище за да си показваме дрешките” и “списания чета само в скучните часове” аз по-скоро разчетох критика към образованието, отколкото надменност и нехайство. В представянето на детето имаше много самоирония, а това за футболистите - всяко дете е харесвало футболисти в определен етап от детството си.

  Даниела Костова “Манол” - 28 г.

Признавам, че леко не разбирам тази участничка - прилича ми на жена, много видяла от мъжете и отвратила се от тях, решила да е “мъж”, след като се е провалила в това “да бъде жена”. Беше ни представена като противна лесбийка, груба мъжкарана. На мен ми прилича на много лесно раним човек, избрал да се затвори в черупка, пред това да продължава да се  бори. Цялото перчене и показване на самоувереност бият на много ниско самочувствие. “Да свали жена в къщата” би означавало “да се докаже на обществото”, да покаже, че е полезен гражданин. Това не е търсене на самоодобрение, а по-скоро нужда от одобрение от страна на обществото. (more…)

Вчера гледах един филм, в който една от главните героини трябваше да направи списък на всички мъже, с които е спала. В крайна сметка се оказаха 42-ма, а тя беше ужасена от бройката. В последствие се успокои от факта, че бройката на приятеля й е по-голяма. Героинята беше на 35 години. Ако приемем, че е започнала полов живот на 16, това прави по 2,2-ма мъже на година, което реално хич не е много, но погледнато на пръв поглед изглежда леко стресиращо. Всъщност означава ли нещо бройката на сексуалните партньори, когато не е съотнесена спрямо възрастта? Впрочем дори и тогава от значение е също времето, за което е натрупана. Колко точно е”много” и еднакво ли е при мъжете и жените?

Колко мъже са много? Определено различните хора биха казали различно число. Това, което е нормално за един, е неприемливо за друг и безразлично за трети.  Общо взето съм забелязала, че ако си жена, винаги си съдена за броя на сексуалните си партньори. Може би поради тази причина сред женското съсловие се е наложило едно неписано правило да не се говори на тази тема. Възприело се е, че една жена не се пита за две неща - за годините и за броя на партньорите. От друга страна, това табу върху темата събужда любопитството, особено мъжкото. Пълното неведение от своя страна води до зараждането на “митове” и до слагането на етикети. Един от митовете, за които се сещам в момента, е за “тройното правило” - когато жена казва бройката на сексуалните си партньори, то тя я разделя на три, а когато мъж бъде запитан за същото - той умножава по три. Дали има нещо вярно? И да има, ние няма как да разберем, особено ако искаме да говорим за “по принцип”. (more…)

Докъде стигнахме - жени да избиват комплекси, злоупотребявайки с дадената им власт! Много съм афектирана - принципно не съм конфликтна личност, но днес не издържах. Причината? Новата ни “административна директорка”. Каква е функцията на административните директори - да следят за спазването на правилата във фирмата. Но! Идва един момент, в който някои хора взимат задълженията и правата си много насериозно и започва злоупотребата с дадената им влас. Започна се невинно - весело, засмяно. Първият ден добре. Вторият ден вече взе да се разпорежда - ще каже човек цял живот тука е работила, при това на началническа позиция. В началото забележките й изглеждаха уместни и логични - да идваме с 10 минути по-рано на работа, да чукаме на вратата на шефа, като влизаме - все неща, които биха могли да подобрят работния процес. Постепенно обаче нещата почнаха да загрубяват - да сме се обръщали към шефа с г-н и фамилията му и да му говорим на Вие. Аз пак си казах: “ОК, може три месеца да съм му говорила на малко име, но не е болка за умиране, да му мислят тези, които са от 10 години тук…” Постепенно обаче забележките започнаха да стават заповеди, а причините - все по-абсурдни. Стигна се дотам, че да каже на колежка, че не можеле да ходи с къса пола, защото забележете “съблазнявала шефа”, та дори я връща да се преоблича! И сигурно нямаше да изглежда чак толкова нелепо, ако момичето не беше на… 14!!! Това леко минава границите на отношенията работник-началник.

Кое позволява на жените с власт да се държат като пълни кучки? Аз лично не съм виждала от мъж подобно отношение, а страшно много пъти съм виждала и съм чувала от хора как жени, от които зависиш по някакъв начин (било то служителки в дадено учреждение, било то шефки или жените на шефове, било то любовниците на влиятелни хора и др.),  започват да се опитват по всякакъв начин да ти вгорчат живота. И не знам съвпадение или не, но повечето пъти тези жени не само, че не те превъзхождат с нищо, но дори са или физически, или по образование, или по интелект по-долу от теб. Много често става въпрос и за стари моми (както и в моя случай). Дали от завист, дали заради комплексите си, подобни жени започват да се опитват да изкарват теб виновен за грешките на съдбата. Обаче тъй като компенсация не се получава, т. е. и очакваното облекчение не следва, това само още повече озлобява този тип хора. (more…)