Михаелина Лилова

Колкото и подобни да са двата пола, понякога все едно става дума за различни биологични видове. Един явен пример за това са приоритетите им. Смятайки се по-разумния и рационален пол, мъжете мислят женските приоритети за идиотски и страшно зле структурирани. Бидейки “по-елементарни”, жените просто смятат мъжете за идиоти. С цел да покажа главните черти на приоритетите на двата пола, ще разгледам един простичък пример като подготовка за излизане, съпоставяйки мъжът и жената от една двойка.

Жената. Тя винаги ще започне да се облича поне два часа по-рано, ще смени поне три тоалета, като всеки ще е не достатъчно добър. Ще си направи възможно най-сложната прическа и ще се гримира, дори да става въпрос за гостуване при приятелско семейство, с което се виждат всеки ден. В последния момент ще реши, че тази рокля я прави дебела и ще се преоблече. Няма да обръща никакво внимание на мъжа си, който фучи и псува покрай нея, че ще закъснеят. В крайна сметка ще излезнат половин час след предвиденото време за тръгване, а тя ще се притеснява само: “Дали не ми се е размазъл гримът?”. По пътят ще накара мъжа си да спре, защото не може да пропусне да види точно този магазин, покрай него ще посети и съседните 10 и накрая ще се оплаче, че в тези магазини продават само боклуци. Пристигайки на срещата първото, което ще направи е да се извини, че са закъснели, като прибави нещо от сорта: “Ама нали го знаете какъв е Иван (примерно)…”, придружено с гневен поглед по адрес на споменатия.
Прочетете остатъка от публикацията »

Естествено пак става дума за секс, но не само. Съревнованието го има във всички сфери на обществения живот, винаги всеки иска във всичко да е първи, ако не стане - хората реагират различно, но на никой не му е особено приятно. Но има една област, в която да си първи е въпрос на престиж, в която има една негласна надпревара с всички останали, в която всички средства са оправдани за постигането на целта… е, не е войната Повечето мъже искат да спят с девственици, повечето девственици избират дълго “идеалния”, много жени си търсят неопитни момченца, които да обучат. Общо взето и двата пола много се впрагат относно “първия път”.

Сексът с девственица открай време за много мъже е една адски привлекателна идея. Други твърдят, че предпочитат опитна жена, но казвайки го, сякаш в очите им проблясва онова игриво пламъче, говорещо за скрити и недоизказани помисли. Общо взето всеки мъж би се чувствал поласкан да е запомнен с нещо положително от сексуалните си партньорки, били то с невероятните си умения и техники, било то с уникалността на това да е пръв. Реално обаче в общия случай един мъж не може да разбере дали е сефтето на партньорката си, освен ако тя не му каже. Всъщност един опитен мъж може да познае дали партньорката му е девствена без да разчита само на водопади от кръв, като в някой филм на ужасите. За това е нужна и малко психология, защото за едно момиче чисто на физиологическо ниво между първия и втория няма особена разлика - всичко е до психиката - притеснението, вълнението, които някои “разбирачи” бъркат със сексуална възбуда. Такива индивиди, които са в играта само заради самата игра, а не за да печелят, са много лесни за манипулиране всъщност. Точно те са онези, които мислят, че приятелките им свършват по 20 пъти на нощ с тях. Аз лично винаги съм се дразнила от псевдоразбирачите, чието високо самочувствие, неподплътено с никакви особени умения, е нелепо смешно, граничещо със жалко. Без значение обаче дали един мъж е бил реално началото на сексуалния живот на партньорката си или само така си е мислил, целта му е постигната - дори да не е оставил някаква следа, е задоволил нуждата да го направи.
Прочетете остатъка от публикацията »

Свързвайки се с някакъв вид извращение, фетишизмът се е превърнал в “мръсна” дума, съответно фетишистът е някакъв болен изруд, който се нуждае от лечение. Дали наистина е така? Вярно е, че има голяма разлика между това да харесваш да ближеш женски обувки и да обичаш да мачкаш женски гърди, но ако погледнем кардинално на нещата, и цицоманите са вид фетишисти. Всъщност дори думата не е правилна, значението на “фетиш” реално е следното:

Фетишът е неодушевен предмет, който, според представите на вярващите в това, притежава свръхестествени свойства.

Съвременната култура е обвързала думата със секса. Значението в разговорния език се е изменило коренно, но дори и свързано със секса, пак в представите на хората е леко хиперболизирано. Реално всеки си има своите малки фетиши, малко хора си го признават, а тези, които все пак го правято обикновенно са стигнали твърде далече. Грешно е да се обвързват фетишите тясно с БДСМ-а. Всъщност причинно-следствената връзка е обратна - всички видове БДСМ изпълнения могат да се разгледат като вид фетиш.
Прочетете остатъка от публикацията »

Едно време е било модерно да си конте, по-късно стана модерно да си гей - редица хора, цял живот смятали се за хетеросексуални, преоткриха “вярната” сексуална ориентация, която иначе е заложена по рождение. Реакцията на “нормалното ” общество беше повече от негодуваща. Тази прослойка на обществото, обявила се за хомосексуална, изведнъж започна да получава сума облаги, което още повече настърви обществото срещу тях. Зароди се гей културата. В последните години се заговори за едно ново явление - хетеросексуални мъже, повлияни от въпросната култура. Наричаме ги още метросексуални. С две думи това са мъже, които харесват жени, но се държат, обличат, понякога говорят като гейове.

Няма начин да не сте забелязали как все повече мъже се обезкосмяват, скубят си веждите, ходят на козметик, обличат се супер кичозно, вманиачават се по разни екстравагантни прически с множество цветове и странни форми. В един форум бях чела как една жена се оплакваше от мъжа си - сутрин не можела да се вреди до банята от него - като влезнел стоял там с часове. Но това не било всичко - рафтчето му с разни кремчета, балсамчета, маски за лице, коса и прочие било по-голямо от нейното, държал във всяка стая да има огледало и преминавайки транзитно не пропускал да се огледа суетно. Въпросната женица се беше притеснила за сексуалната му ориентация, при все, че всяка вечер правел страстен секс с нея. Паниката й беше стигнала дотам, че се чудеше, дали докато той е с нея не си мисли за… Брад Пит примерно
Прочетете остатъка от публикацията »

Запитах n на брой мъже: “Ако трябва да избирате дали да се омъжите за перверзна жена, която обаче хич я няма в къщната работа, или за къщовница, която да готви и чисти превъзходно, но да не е толкова добра в леглото, коя бихте предпочели?”. С изключение на двама, всички ми отговориха: “Аз мога и на ресторант да ходя да ям”. Естествено първата реакция на всички от тях беше: “А не може ли да е хем разкрепостена, хем къщовница?”, а аз им отвърнах, че подобни жени съществуват само в мъжките фантазии или ако ги има са изключения - винаги едната страна преобладава. Този резултат от импровизираната от мен анкета силно ме озадачи, но след значителни умозаключения, подкрепени с два реални разказа, стигнах до извода, че каквото и да изберат, все ще са донякъде прецакани. Общо взето - идеални варианти има, но те са изключение, а не правило.

При избора на перверзна жена повечето връзки протичат като по сценарий. Един ден мъжът се събужда и му омръзва да яде все на ресторант и започва да мрънка на жена си: “Няма ли най-сетне да вземеш да свършиш нещо, по цял ден нищо не правиш, как съм те взел такава мързелива..”. Оттук нататъка жената има две алтернативи пред себе си - да се помъчи да се промени или да запази хладнокръвие, да се изяви като пълен непукист и да се остави на течението (може и да вдигне нечуван скандал, но това е само преливане от пусто в празно - равносилно е на статичност). Ако жената започне да полага старание, да бъде прилежна домакиня, рано или късно се стига до момента, в който тя става “скучна” за своя любим. Решението е лесно - намира се перверзна любовница. Естествено е неприемливо да се изисква от любовницата да бъде домакиня - това е изклюително право на съпругата, поради което и рядко любовниците биват издигнати в ранг “съпруга”. Мъжът може да не плаща за храна, но плаща за секс, което плащане се изразява в поддръжката на любовницата и подаръците, които са задължителен елемент. Това май е най-удоволетворителото решение за всеки, лишен от съвест и склонен към изневяра мъж.
Прочетете остатъка от публикацията »

Откакто уча в Пловдивския университет, забелязвам едно много специално, невероятно явление, което мога да нарека “академичен живот”. Най-лесно мога да дам определение на това понятие, цитирайки (по памет) думите на преподавателя ми по философия:

“От 42 години, откакто преподавам тук, мога да кажа, че моят живот е тук, в университета - тук са моите приятели, тук са хората, с които ми е приятно да общувам. Времето, прекарано в преподаване тук, ме е направило непригоден за живот в обществото - просто вече най-малката глупост, простащина, необразованост, малоумност ме дразнят дотолкова, че не мога да ги понасям и се отвращавам от тях”.

Този начин на живот е дотолкова престрастяващ, че веднъж докоснал се до тази среда, не ти се иска да я оставяш.
Университета като общност, а не конкретно Пловдивския университет, за краткото време, прекарано там, ме научи на адски много. Като начало ме удиви следното - има и хора, на които като кажеш нещо, не се налага да го обясняваш по 10 пъти за да те разберат; като им разкажеш виц се смеят; хора, които ако си позволиш да използваш някоя “по-сложна” дума не те гледат тъпо и кухо, сякаш им говориш на друг език; хора, чиито свят не започва, нито свършва със самите тях; хора, които знаят кои са: Евклид, Паскал, Едисон, Архимед, Талес, Питагор, Ницше, Фройд, Сенека, Шопенхауер, Аристотел, Айнщайн, Мeнделеев, Хемингуей, Сервантес, Бокачо, Шекспир, Молиер, Юго, Гьоте, Достоевски, Гогол, Толстой, Балзак, Жул Верн, Моцарт, Чайковски, Бах, Шопен, Шуман, Шуберт, Бетховен, Вивалди, Вагнер, Паганини, Пучини, Верди, Да Винчи, Ван Гог, Рафаело, Донатело, Тициан, Салвадор Дали, Пикасо, Рембранд, Моне, Реноар, Христофор Колумб, Фернандо Магелан, Марко Поло, Вашку да Гама, Коперник, Галилей, Дарвин, Джон Атанасов, Луис Армстронг, Кант, Хегел, Юнг, Маркс, Ленин, Мартин Лутър Кинг, Бисмарк, Индира Ганди, Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн както и други, а също и всички велики българи, които е срамота да не знаем; ерудирани, образовани, широкоскроени, интелигентни, начетени, космополитни хора!
Прочетете остатъка от публикацията »

1. Колкото по-дълга любовна игра, толкова по-голямо удоволствие от секса.

Всъщност любовната игра е важна, да, ние жените обичаме да ни се обръща внимание, да ни се покаже, че сме желани, че мъжа до нас не иска само да ни вкара в леглото си, а ни се наслаждава както когато сме без дрехи, така и и когато сме с такива. НО когато се прекалява с прегръдките и целувките при достатъчно ясно показано желание за секс, това почва да става досадно и лееко да дразни. Най-много накрая момичето до вас да постъпи както една моя позната - да ви каже: “Ти ще ме чукаш ли или да си ходя?”.

2. Колкото по-продължителен секс, толкота по-задоволена остава жената.

На никоя жена не би й било приятно партньорът й да свърши за 2 минути, но ако сексът продължи твърде дълго, всяка жена започва да си мисли: “Няма ли най-сетне да свършва”. Говорила съм си с много жени за това и също така сме се възмущавали, заедно с две приятелки, на разказа на една друга позната, която разправяше, как гаджето й я “клатил цели 2 часа!”.

3. Всяка жена умира за мъж с голям пенис.

Ако имаш 10 см. луфт между краката може би това би ти била мечтата (неможейки да усетиш нищо друго) и то само ако говорим за дебелината. Нормалните момичета предпочитат скромните размери (забележете не казвам малки!). Колко пъти съм слушала разкази от жени за това, колко са намразили свирките поради надареността на партньора си. Също така много по-млади момичета са ми казвали колко ги е боляло и е било по-скоро неприятно, отколкото хубаво.
Прочетете остатъка от публикацията »

Първо си мислех да напиша тема: “Съществува ли приятелство между мъж и жена”. После си казах: “Твърде банално и изтъркано” - това не съм аз. След това се замислих за самата себе си и за две по-особени приятелства, както ги наричат американците - “sex buddies”. Аз му викам приятелство с облаги или казано направо - двама приятели, които от време на време спят заедно.

И все пак ще започна с приятелството - лично за мен не може да съществува ЧИСТО, ИСКРЕНО И БЕЗКОРИСТНО (наблегвам на тези три доста съществени думички) приятелство между мъж и жена - такова, в което не се появяват чувства от която и да е от двете страни; такова, което не бива разваляно от авантюра за една вечер; такова, в което никоя от двете страни да не се чувства неловко за каквото и да е, да може да се споделя всичко, без това да нарани някоя от страните. Този въпрос може да се разгледа от към два аспекта - относно физиката и относно психиката. Някой мой познат беше отбелязал, че не се сеща за случай, в който “грозно” момиче да е приятелка с “красиво” момче. Аз мога да кажа и обратното. Но дори и това да стане, е нормално физическата красота на единия да привлече другия по някакъв начин. Ако и двамата са “красиви” и желани, още по-естествено е да се привличат взаимно. А ако и двамата са “грозни”? Точно тук стигнах до по-съществената част. “Красотата” не е всичко - тя е преходна, може да е дори мимолетна, днес някой ти харесва, утре не… но ако някой те привлича душевно, ако в някой намираш самия себе си, тогава платоничното привличане преминава на едно ново, по-висше равнище. А всъщност не е ли приятелят човек със сходни интереси, мисли, занимания ако искате, човек, който те разбира и подкрепя, човек… човек в който е много лесно да се влюбиш ако е от противоположния пол (а в днешно време защо не и от същия) и ако не си от тези, които държат само на красотата (тогава просто ще си неспособен да обичаш)? Казват, че между любовта и омразата имало една крачка, а между приятелството и любовта? И все пак любов и приятелство са две различни понятия, защото може (даже е препоръчително) да си приятел с любовника си, но дали може да си любовник с приятеля си?
Прочетете остатъка от публикацията »

Винаги съм се отвращавала от културизма, но и съм се старала да се абстрахирам от него, доколкото не ме засяга лично. За мое нещастие онези смешни чичковци от телевизията в детството ми, станаха не само идеал за съвременното общество, но и бодибилдингът стана мода и много момчета почнаха да им подръжават. Бих ги приела просто като заблудени комплексирани идиотчета, ако не се появило и нелепото влечение на момичетата, че дори и на някои по-зрели жени към “мускулите”. Това вече превръща циркаджийството от телевизията в социологическа тенденция. Аз питам - как може един мъж, чиито цици са по-големи от моите (че и от тези на далеч по-надарени от мен момичета) да се приема за “мъжествен”?

Въпросът има два аспекта - женската и мъжката гледна точка. Ясно ми е, както и на всеки разсъждаващ човек, че тези мъже компенсират малките пишки с големи мускули. Както се казва - поне нещо у тях да е голямо. Аз лично никога не съм намирала една купчина месо и кокали, една безформена маса плът, за секси. Парадоксално е, че точно стараейки се да оформят тялото си, тези хора стават напълно безформени дотолкова, доколкото говорим за човешки форми или по-точно за формата на човешкото тяло. За втори път ще спомена и най-учудващото ме - гърдите им - та те имат бюст, даже какъв бюст, направо си имат цици!!! На някои даже след някоя друга година, когато спрат да се поддържат стегнати, ще им трябва сутиен!!! Това не са мъже и никой не може да ме убеди в противното!
Прочетете остатъка от публикацията »

Наскоро се заговорих с едно момче за техники за мастурбация - в крайна сметка се оказа, че въпреки привидно ние жените да сме по-облагодетелствани в това отношение, реално мъжете са светлинни години напред. Това наистина е интересна тема, но не е Mоята тема - тя ме вдъхнови за нещо по-добро - техники за фелацио. Не става дума проосто за “техники” в този най-общ, познат и скучен смисъл на думата, в който сме свикнали да я употребяваме. Нека го наречем по-скоро… необичайнни, нестандартни и защо не екзотични елементи във френските ласки. Това е тема, по която принципно хората избягват да говорят, но както се казва: “никой не се ражда научен”. Търсейки “матриали” по тази тема, попаднах на някои много интересни неща, за които не съм знаела. Излиза, че реално невежеството спестява на хората много удоволствия. В основата на невежеството разбира се е срамът - срамът да попитаме. Когото и да питах по темата, все срещах бариера от стереотипно наложен от обществото ни свян, от онзи, които сякаш нелепо казва “аз такива неща не правя”. Харесва ми да гледам притеснението на хората. Мисълта, че когато задам неудобен въпрос, на отсрещния ще му стане по-неловко, ми помага да пренабрегна моите собствени предрасъдъци. Има едно правило - който пръв отвори темата, излиза най-сух от нея. Но твърде много се отклоних от същината на въпроса, затова… ето на какво попаднах, ровейки се по този въпрос и базирайки се на собствената ми практика - ще започна от самото начало.
Прочетете остатъка от публикацията »